вторник, 5 юли 2022 г.

За четвърта поредна година съдовите хирурзи на болница "Тракия" участвуват в националната кампания за диагностика и лечение на хронична венозна болест

 


За четвърта поредна година стартира Националната информационна кампания „Вземи краката си в ръце активно“, която се организира от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА), съвместно със сайта venite.bg. В кампанията се включват и съдовите хирурзи от Болница "Тракия", които ще преглеждат безплатно пациенти със съмнение или диагноза хронична венозна болест.

 

Водещи лекари в областта на венозната патология у нас излязоха с общ призив за необходимостта от повишаване на информираността на здравните специалисти и на пациентите относно ранната диагностика и своевременното лечение на заболяването чрез провеждане на регулярни образователни инициативи. Становището на експертите има за цел също и да потвърди ползите от навременното лечение на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотонични медикаменти, съобразно международните и националните ръководства за диагностика и лечение.

 

„За да популяризираме сериозността на заболяването хронична венозна болест, за четвърта поредна година организираме мащабната медийна инициатива. Целта на всички нас е като Отбор с мисия да работим за по-добрата информираност на населението за причините за поява, рисковите фактори и симптомите на заболяването. Идеята ни е отново да включим и известни лица като посланици на кампанията, за да достигнем до максимален брой хора“, заяви доц. Димитър Петков, председател на БНДСЕХА.

 

„Наблюдаваме задълбочаващата се тенденция все повече българи да развиват симптоми на разширени вени вследствие на обездвижването и изолацията, наложена от пандемията. Мнозина от тях пренебрегват първите симптоми и не търсят своевременна помощ от лекар специалист. Отделно от това, тревожна е статистиката от последната година, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти са хора на средна възраст между 30 - 50 г., което говори за „подмладяване“ на заболяването. Още по-притеснителен е фактът, че половината от тях не са били лекувани, въпреки че са имали симптоми от две и повече години“, отбеляза още той.

 

„Хроничният и прогресивен характер на венозната болест изисква провеждането на системно и дългосрочно лечение с венотонични медикаменти, съобразно най-новите научни доказателства и препоръките на водещите експерти, залегнали в наскоро изготвеното Консенсусно становище за лечение на ХВБ. Ключова е ролята на всички нас - здравните специалисти – съдови хирурзи, ангиолози, общопрактикуващи лекари, фармацевти, които трябва да разясняваме на пациентите, че т.нар. разширени вени не са само козметичен проблем, а заболяване, в основата на което стои венозно възпаление.

 

Важно е да противодействаме на този възпалителен процес и да наблегнем на необходимостта от навременна и постоянна грижа за венозното здраве, както при всички останали хронични заболявания като артериална хипертония, диабет и др.“, отбелязва доц. Петков. Според него е от изключително значение хората да са добре информирани за основните рискови фактори за развитие на заболяването: наднормено тегло, липса на движение, небалансиран хранителен режим, фамилна обремененост. Освен това, при поява на тревожни симптоми като умора в крайниците, болка и тежест, крампи и отичане, е необходимо пациентите да потърсят своевременна консултация с медицински специалист.

 

Тази година кампанията „Вземи краката си в ръце активно“ отново включва множество активности като традиционните безплатни профилактични прегледи в цялата страна, публикуване на данни от национално скринингово изследване относно заболеваемостта, интервюта с експерти и др. Организаторите отправят поредно предизвикателство към хората с идеята да ги стимулират да се движат активно през предстоящите летни месеци.

 

Инициативата „Пътешествие с мисия“, която миналата година мотивира стотици хиляди души да участват и да изминат заедно 10 милиона крачки, сега се разгръща повече. От май до септември 2022 г. хората ще имат възможност да се включат в „Пътешествие с мисия из Европа“. Така всички участници в „Отбор с мисия“ в тазгодишната надпревара ще могат заедно да постигнат още по-голямата цел от 12 милиона извървени крачки.

 

Локациите ще включват не само красивите маршрути в България, както беше миналата година, но и различни страни в Европа. Всеки участник ще може да следи броя на извървените крачки във фейсбук групата Пътешествие с Мисия и на сайта www.venite.bg. Запленяващият танц „Краченица“, създаден специално с грижа за активни и красиви крака, също ще има важно място в тазгодишната кампания. Всяка стъпка от специалната хореография подобрява венозната циркулация, тонизира и подпомага усещането за лекота.

 

Кампанията „Вземи краката си в ръце“ се реализира в месеците април – септември 2022 г. с подкрепата на фармацевтична компания Servier и на сайта www.venite.bg.

петък, 24 декември 2021 г.

Весела и щастлива 2022!


 Нека всички в семействата ви да бъдат щастливи и здрави, а сполуките и благоденствието да ви преследват постоянно!  Желая ви красиви подаръци поднесени с много любов и желание!
Весела Коледа и щастлива Нова 2022 година!

четвъртък, 2 декември 2021 г.

За съдовите усложнения, развиващи се при Covid болни и за необходимостта от ваксиниране

Интервю на Доц. Димитър Петков, Вестник “Доктор”, 29. 11. 2021 г. 

Ако настъпят патологични промени в крайниците, не изпадайте в паника, а се обърнете към компетентен специалист

 

Няма никакви основания за притеснения от прилагането на ваксините


-       Доц. Петков, свидетели сме на големи страхове от ваксините и съответно отказ от ваксиниране. Затова  искам да ви питам дали има случай на тромбоза след поставяне на ваксина против Ковид?

-       Бих искал да заявя категорично, че няма основания за притеснения от прилагането на ваксините. Това го заявяват и специалистите в областта на това заболяване – вирусолози, инфекционисти, епидемиолози. Така че хората могат да бъдат спокойни. Тук бих искал да обърна особено внимание на следното: рисковете от развитие на усложнения са много по-големи при хората, боледуващи от Covid, независимо дали боледуват леко, средно или тежко, отколкото от поставянето на ваксина. Това e изключително важно и ние трябва да го повтаряме, за да могат хората да преодолеят своите страхове.

 

Колкото повече заболявания имате, толкова по-необходимо е да се ваксинирате

 

-       Има ли съдови заболявания, заради които не е желателно да се постави ваксина против ковид? Има ли противопоказания за ваши пациенти?

-       Не смятам, че има сериозни противопоказания при каквото и да е заболяване в областта на съдовата патология.  Има заболявания при които трябва да се помисли по-скоро не дали да се извърши ваксинация, а с каква ваксина и в кой момент от лечебния процес да бъде проведена. Като цяло противопоказанията за ваксиниране са малко. Тук бих искал да обърна внимание, че с колкото повече заболявания са пациентите, толкова по -необходимо е те да се ваксинират. Именно придружаващите заболявания увеличават риска коронавирусната инфекция да протече по-неблагоприятно.

 

-       Доц. Петков, моля ви да посочите какви съдови усложнения могат да се развият след прекарана коронавирусна инфекция?

-       Налице е увеличаване на случаите на тромбозите, които се развиват във венозната и артериалната система на боледуващите и преболедували от Covid пациенти. Образуването на тромби (съсиреци) след прекаран Covid засяга както венозната система – дълбоки венозни тромбози с последваща опасност от развитие на белодробен тромбоемболизъм с фатален край, така и артериалната система  с развитие на остра артериална недостатъчност, заплашваща пациентите със загуба на засегнатите крайници.

 

-       Предполагам, че терапията на тези два вида усложнения е различна?

-       Да, тези два вида заболявания се лекуват и проследяват по различен начин. За съжаление, нарастването на тези случаи е налице - в интензивните отделения на  болниците по света около една трета от тежко болните пациенти с коронавирус развиват дълбоки венозни тромбози. По-рядко, но доста по-тежко е развитието на белодробен тромбоемболизъм, който за съжаление може да е с фатален край.

 

-       А вярно ли е, че тромбоза може да възникне месеци след преболедуване на ковид инфекцията?

-       Промените в хемостазата, съчетани с развиващите се увреди на кръвоносните съдове, могат да доведат до възникне на венозна или артериална тромбоза и по-късно във времето. Това е и причината, при всички болни с индикации да се провежда антикоагулантна или антиагрегантна терапия за различни периоди от време по преценка на наблюдаващите пациентите лекари.

 

-       Въпросът е да не се пропусне момента, пациентите да попаднат при вас навреме?

-       Разбира се, че това е най-важното и аз считам, че съвместната ни дългогодишна работа с общопрактикуващите лекари е с много позитиви и ние сме сигурни, че те са подготвени да се ориентират в тази патология и да насочват пациентите към специалист, когато се налага.

 

-       А самият пациент може ли да установи някакви признаци, които да го стреснат и да потърси помощ?

-       Не съм привърженик на изреждането на симптоми, защото те могат да създадат ненужно напрежение в пациента. Това, което бих искал да изтъкна, е следното: настъпят ли някакви патологични промени, най-често в крайниците, е желателно да потърсите компетентен лекарски съвет, включително и ако сте прекарали Covid. В никакъв случай не изпадайте в паника, тъй като може да има съвсем други причини за развитието на подобни оплаквания.

 

Публикува се със съкращения

 


сряда, 17 ноември 2021 г.

30% от тежко COVID болните развиват венозна тромбоза

 Доцент Димитър Петков в интервю за Радио Стара Загора

 



 

Тромбозите са едно от честите усложнения на Covid-19 инфекцията, при която се развиват тромби в артериалната и венозната система на пациентите. Рискът от дълбока венозна тромбоза (съсиреци в дълбоките вени на крайниците) е изключително висок, особено при тежко болните, хоспитализирани в интензивни отделения. Вероятността за развитие на това усложнение е около 30% навсякъде по света. Това съобщи доц. Димитър Петков, началник на отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия в болница „Тракия“, Стара Загора. Той предупреди, че подобен риск съществува и след болничното лечение. Специалистът препоръча при необичайни проблеми, например оток на долните крайници, хората да търсят съвет от лекар.

„Възможно е да се наблюдават тромбози, тоест остри запушвания на артериите на крайниците, които са много опасни, тъй като спирането на доставката на кръв до тъканите дори може да доведе до загуба на крайника. Там появата на остра болка, изтръпване, побледняване на крайника са симптоми, които да насочат пациента веднага да потърси лекарска помощ“, отбеляза в разговора доц. Петков, като акцентира върху това, че за хората с разширените вени няма противопоказания да бъдат ваксинарани.

Европейската агенция по лекарствата EMA обяви през октомври, че започва преглед в реално време на ново антивирусно средство срещу Covid-19.  Докато на този етап ваксините са основното оръжие срещу Covid-19, експерименталното хапче може да промени битката с коронавируса. Според доц. Димитър Петков всяко оръжие, което науката ни предоставя ще е от полза както за пациентите, така и за лекарите.

четвъртък, 21 октомври 2021 г.

И в съдовата хирургия има кадрови дефицит

Единственото спасение от пандемията е масовото ваксиниране на хората, затова призоваваме да се имунизират, казва доц. Димитър Петков
Какви са предизвикателствата пред съдовите хирурзи в страната, оказва ли влияние КОВИД-19 на пациентите им, пълни или празни са болниците през поредната пандемична вълна, можем ли да овладеем кадровата криза в сектора. Това попитахме доц. Димитър Петков, който през този месец застана начело на Българското Национално Дружеството по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Той е началник и на Отделението по съдова и ендовскуларна хирургия в МБАЛ „Тракия“ в Ст. Загора. Интервю на Доц. Димитър Петков пред Clinica.bg

        Доц. Петков, преди броени дни застанахте начело на Националното Дружество на съдовите хирурзи и ангиолозите, кои предизвикателства седят на дневен ред у нас?

-        Предизвикателства не бих казал, защото от доста време дружеството следва определени направления по които е налице консесус сред всички съдови хирурзи в страната. От тази гледна точка моята задача ще бъде малко по-лесна - да следваме и да се развиваме в тези посоки, както и да бъде популяризирана съдовата хирургия като възможност за лечение на съдовите заболявания.

-        Кои са тези направления?

-        Основните насоки, които следваме в последните няколко години е да сме все по-активни в търсенето и налагането на нови методики и технологии, както и да вървим в посока съдовата хирургия в България да покрива европейските и световните стандарти. Неразделна част от тази задача е и международната интеграция на Дружеството с други сходни организации като Европейското Дружество по Съдова хирургия и Борда по съдова хирургия на Европейският Съюз на медицинските специалисти. Друго голямо направление е работата с младите медици. За наша голяма радост през последните години в редиците ни се вляха млади лекари, желаещи да вървят напред. Нашата задача е да им осигурим възможности за квалификация на най-високо ниво, както и условия тези млади хора да останат да работят в нашата страна. Разбира се, една сериозна колаборация с всички институции е от значение, тъй като през последните години сме изправени пред много предизвикателства и това налага да бъдем гъвкави и адаптивни. Нова насока на развитие пред нас за съжаление е Covid19. На последната ни национална конференция, коята се проведе преди дни  една от големите теми беше  лечението на съдовите усложнения на заболяването. Причинените от него тромбози са изключително чести и в цялата страна се води непрекъсната битка за подобряване на резултатите от лечението на тези остри състояния.

-        Какво е състоянието на българската съдова хирургия в момента?

-        Българската съдова хирургия в момента е на високо ниво. Има клиники, които владеят всички съвременни методики. В други няма достатъчно оборудване и персонал, но там също работят качествени специалисти. Те  също имат желание за използване на нови методики, но поради редица причини не винаги може да им бъде осигурена нужната апаратура. Налице е и неравномерно разпределение на центровете в някой части от  територията на страната. В последните години има позитивно движение в тази насока и очакваме постепенно нивото да се повишава.

-        Колко са на брой структурите по съдова хирургия в страната и от колко имаме нужда?

-        Броят на структурите е динамичен, защото се разкриват нови звена, нови болници, но не бих казал, че има недостиг. В региона на Североизточна България има по-малко отделения, но има и съдово-хирургични центрове с най-високо ниво на компетентност. Териториалното разпределение  на хората, транспорта и  бизнеса също оказват влияние върху локацията на здравните заведения. Това е причина в някои области с по-слабо населени региони местната медицинска помощ да осигурява възможност на пациента да достигне до високоспециализираните центрове по съдова хирургия.

-        Точно от тази гледна точка не са ли сега повече структурите  по съдова хирургия?

-        Не бих казал, че са повече, като имаме предвид високият процент на сърдечно-съдовите заболявания сред населението. Освен това всички съдово-хирургични единици са формирани съгласно медицинските стандарти на страната и притежават необходимите нива на кометентност за лечение.  Интерес ще представляват резултатите от новото преброяване на България, тъй като сега част от анализите се базират и на информация за населението от предходни години и на тази от НЗОК за преминалите пациенти. Считам, че структурите по съдова хирургия са достатъчно, и че трябва да се развиват и да вървят напред.

-        Има ли достатъчно кадри за тях?

-        Кадрите в цялата страна не достигат. Сестринският персонал е под минимума, специалистите в областта на медицината се изграждат с години и това е много голям проблем за цялата държава. При нас този проблем е същият – изключително голям е недостига на специалисти по здравни грижи, има прилив на млади лекари, но не е достатъчен.

-        Правили ли сте сравнение между осигуреността със структури по съдова хирургия у нас и в ЕС?

-        Много е различно и не могат да се използват усреднени показатели. Ще дам два примера с Дания и Германия, които са държави с изключително висок стандарт на живот, но с различно ниво на обезпеченост, с различни нужди и различно здравеопазване. Навсякъде е различно и има специфика.

-        Защо се появяват усложненията след КОВИД и имате ли вече опит в овладяването им?

-        Това е един от големите проблеми, който възникна с появата на КОВИД. Това е и причината съдовите усложнения да бяха сред основните теми на тазгодишната национална  конференция. Особено внимание беше отделено на артериалните тромбози и емболии при пациенти, лекувани за КОВИД. Много клиники представиха опита, който са натрупали. Лечението е трудно, тежко, скъпо и невинаги желанията на съдовите хирурзи за успех се сбъдват. За съжаление понякога се стига и до ампутации. Единственото спасение е масовото ваксиниране, затова призоваваме хората да се имунизират, тъй като ситуацията може да стане много трудна.

-        Успяхте ли да идентифицирате определен рисков контингент?

-        За съжаление няма такъв. Пациентите са от всякакви възрастови и социални групи.

-        Какво друго научиха съдовите хирурзи от КОВИД?

-        Здравната система е под изключително голям натиск във всички специалности. В много от съдовите формирования се налага персонала да работи и в КОВИД зоните и в отделенията по съдова хирургия. Положението е тежко, а за съжаление прогнозите не изглеждат оптимистични.

-        Сега положението по-тежко ли е в сравнение с миналата година?

-        За нас няма разлика, имаме много пациенти.

-        Има ли отлив отново на пациенти заради страха от КОВИД?

-        Считам, че вече ситуацията е по-различна, има организация, която е създадена и пациентите могат да постъпят в болница и да бъдат оперирани. Това обаче увеличава натоварването на персонала, защото плановите, спешните и КОВИД болните трябва да бъдат лекувани едновременно. Ние сме лекари и ще продължим да лекуваме пациентите си, но ни се иска  ситуацията да стане по-лека и КОВИД да отиде в историята. Това обаче няма да стане даром. Трябва да спрем с недоверието към доказаните световни медицински практики каквато е ваксинацията, която е спасила милиони човешки животи.

-        С какво си обяснявате това недоверие към ваксините у нас?

-        Трудно ми е да дам кратък отговор. Считам, че има много и различни причини. Има специалисти, които се занимават с този проблем, като по него трябва да се работи сериозно и непрекъснато с населението. Радостно е, че зачестиха обажданията на наши пациенти, които питат дали могат да се ваксинират, а един телефонен разговор с лекуващия лекар може да реши много проблеми. Нека хората бъдат по-активни и да търсят начини да бъдат по-здрави.

-        Как може да се реши кадровата криза?

-        Мисля, че има безброй примери по света как може да бъде решена. Моделът е ясен и работи навсякъде – висока квалификация, възможност за специализации и заплащане, което удовлетворява работещите 365 дни в годината, за да бъдат младите хора привлечени от професиите на лекар и специалист по здравни грижи, активно да желаят да ги изучават и практикуват.

вторник, 19 януари 2021 г.

"Здравето" Каротидни стенози част 2

 "Здравето"

28.11.2020 г.

Доц. д-р Димитър Петков, д.м.: Следете за стеснение на сънната артерия - това спасява от инсулт

Част 2

Атеросклерозата е водеща причина за развитието на състоянието

Едно интервю на Яна Бояджиева

- Какви методики се прилагат за лечение на каротидните стенози?

- Медикаментозното лечение включва антиангрегантна терапия и медикаменти, които намаляват нивото на холестерола. И, разбира се, наблюдение. Стенозите трябва да се следят динамично с ултразвукова диагностика - прогресират ли, влошават ли се. Другият вид лечение, което вече е свързано с директното въздействие върху стенозата, бива два вида: хирургично, т.е., отворено и ендоваскуларно. При ендоваскуларното лечение чрез пункция на кръвоносен съд на ръката или крака се достига до стеснената артерия и там се поставя стент. Това лечение е придобило вече широка известност и хората знаят за какво става въпрос.  

Другият метод, който е по-популярният, е отворената хирургия. Тя се изразява в достигане до сънната артерия, нейното отваряне, премахване на цялата плака, независимо дали е разязвена или е калциева. След което на мястото на самия отвор се поставя специална заплатка  (“кръпка”). Тази заплатка допълнително разширява артерията, извършва и превенция там повече да не се появи ново стеснение.

- А коя от тези две методики е по-добра, по-ефективна?

- Точно това е големият въпрос, който вълнува абсолютно всички пациенти - коя методика е по-добра. Естествено, че ендоваскуларната, като че ли създава впечатлението, че е по-добра, защото е по-щадяща за пациента. Обаче това, което е много важно и малко хора знаят, е, че има много мултицентрови изследвания (направени на различни места в света и върху сериозни групи от пациенти), които категорично доказват, че отворената хирургия има много по-добри резултати от ендоваскуларното лечение

Ендоваскуларното лечение има един съществен недостатък - все пак плаката остава, а с нея остават и повърхности, които отделят или образуват микрочастици. Те  непрекъснато емболизират мозъка и днес се счита, че това е една от причините за деменцията, която се развива по-късно. За съжаление, съществува и риск от рестенози - повторно развитие на стеснение, независимо, че там има поставен стент. Причината е фактът, че атеросклеротичните плаки могат отново да проникнат между пластинките на стента. 

Какво ще ни спаси от атеросклерозата

При оперативното лечение първо плаките се изчистват много внимателно под окото на хирурга, като не се оставят никакви тромбогенни повърхности. И второ, заплатката, която се поставя, разширява артерията и всъщност е втора, допълнителна защита. Дори и да се появи рестеноза, тя няма да е значителна и да налага интервенционално или оперативно лечение, защото диаметърът на артерията ще бъде достатъчно голям. Това днес е доказано категорично от статистиката и гайдлайните, издадени в тази област и въпреки че в нашата клиника сме големи фенове на ендоваскуларните процедури, оперираме всеки пациент, който има индикации за такава интервенция. Причината за това наше поведение е, че към момента отворената хирургия е с по-добри резултати по отношение на решаването на проблема със стенотичните плаки и превенция на инсултите. 

- Т.е., да мотивираме пациентите за това да не се страхуват от отворената операция, въпреки желанието им за по-щадящо ендоваскуларно лечение?

- Да, точно така. Затова са всички тези разговори, които водим в медиите, да информираме нашите пациенти. И най-важното е да знаят към кого да се обърнат. Защото, когато човек се разболее, понякога е трудно да се ориентира. Затова е важно хората да бъдат информирани. И то от специалисти точно в тази област, тъй като не е тайна, че има места, където се рекламират неистини, да не използвам по-силни думи, а хората се подвеждат.

- Прилагат ли се вече по-широко в България тези методи за лечение на стеснени сънни артерии?

- Разбира се. Има няколко клиники в България, където стеснените сънни артерии се оперират и аз съм радостен, че ние сме една от малкото клиники в България, които се занимават както с отворена хирургия, така и със стентиране. Когато не може да се извърши операцията, стентирането е вариант. Нашата клиника е една от малкото, които се занимават с каротидна хирургия.

- Имате ли много пациенти, на които прилагате такова лечение, доц. Петков?

- На всеки, на който се налага, прилагаме лечение. Имаме пациенти от цяла България. Дори вчера от Варна ми се обади един наш пациент, на когото се следи каротидната стеноза. Тя не беше голяма, не беше разязвена. Но сега, притеснен поради пандемията, се обади дали може да отложим за известно време поредния скрининг. Хората от цяла България търсят начин да бъдат лекувани. Дори и в тези тежки времена.

Като че ли, темата за каротидните стенози не е много популярна. Аз мисля, че вероятно това идва от факта, че по тази тема може да се намери по-малко информация. И понеже съвсем скоро беше Световният ден за борба с инсулта (29 октомври), това е прекрасен повод да стигнем по някакъв начин до хората и да ги информираме, че това състояние може  да бъде лекувано, а пациентите да живеят нормален живот. 

Аз имам пациент, на когото оперирахме и двете сънни артерии. И до днес той продължава да ми изпраща картички, тъй като работи в Испания от години. Човекът с благодарност казва: “Вие ме върнахте към живота”. 

Сега води нормален живот - работи, има внуци, от много години се познаваме с него. Той е интересен случай, защото се наложи да оперираме и двете сънни артерии, когато още беше млад.

- Значи е бил с голям риск от инсулт?

- Абсолютно, да. Той всъщност, живее нормален живот благодарение на тези операции. Иначе го грозеше едно ужасно състояние - тежък инсулт. Така че, това е профилактика, превенция и помощ срещу тези евентуални тежки усложнения. 

Затова още веднъж да призовем хората да не пренебрегват такива състояния и да бъдат активни в това отношение. При наличие на оплаквания, при които има съмнение за запушване на артерии в краката, в корема, да се посъветват и за състоянието на каротидните си артерии. Защото, както вече споменах в началото, между 30 и 50% от тези пациенти реално са засегнати. Това е статистиката, от нея няма как да избягаме.  Относно конкретните препоръки: движете се винаги, грижете се за себе си, следете стойностите на холестерола и кръвното си налягане, борете се със затлъстяването - стандартните препоръки за борба с атеросклерозата.