сряда, 11 октомври 2017 г.

За първи път българин ръководи сесия на Конгреса на ESVS

Съдовият хирург Доц. Димитър Петков ръководи една от научните сесии на престижният световен форум

През септември в Лион се проведе годишната среща на European Society of Vascular Surgery (ESVS). Вие бяхте един от малкото българи там.  Какво ново предложи световния форум на участниците?
В събитието както винаги участваха съдови хирурзи от цял свят. Впечатление направи непрекъснато увеличаващата се група на специалисти извън Европа – предимно млади съдови хирурзи, търсещи новости и познания от водещите европейски школи в областта на съдовите заболявания.
По време на събитието се открои високото научно ниво на презентациите, които бяха преминали много сериозна селекция. Естествено отново във фокуса бяха ендоваскуларното лечение на аневризмите на аортата, стесненията на сънните артерии и артериалните заболявания на крайниците.
Няма как да не отбележим, че за първи път  в една от научните сесии на Конгреса като модератор участвува и българин -  в резултат на любезната покана на организаторите аз заедно с Д-р Риика Туламо и Д-р Сандип Нандра ръководихме един от изключително актуалните презентационни панели, в който се проведоха много интересни дискусии.  
Провежда ли  ESVS политики, насочени към младите, обучаващи се съдови хирурзи?
Това е едно от основните направления в които дружеството работи много активно. За младите съдови хирурзи непрекъснато се предлагат изключително ниски такси за участие в събития на дружеството, множество грантове за конгреси и обучение в елитни европейски клиники, Е-обучение, участие на представители на страните членки в заседанията на управителните органи на EVST (European Vascular Surgeons in Training) и много други възможности, насочени към обучението и образованието на специализиращите, за да могат те да отговарят на високите стандарти на съдовата хирургия в Европа. Това са сериозни възможности от които и нашите специализанти трябва да се възползват.
Как ESVS вижда своето развитие и какви ползи може да донесе за българската съдова хирургия?
В нарастващата интеграция с националните дружества и облекчаване на достъпа на специалисти до събитията на дружеството.
Новост е концепцията “Global Village” - идея, даваща възможност на всяка държава, имаща членове в ESVS да представя на годишните срещи информация и новини от местните асоциации. Активно се работи и върху практическата реализация на идеята за провеждане на съвместни научни сесии между националните асоциации и ESVS, които ще стимулират по-ефективната колаборация между европейското и локалните дружества. Това което предстои на българските съдови хирурзи е все по-активно да се включват в различните проекти на ESVS, за да могат чрез тях да специализират в елитни клиники на нашият континент и да допринасят за издигането на българската съдова хирургия до най-добрите европейски стандарти.


 Генералният секретар на ESVT Д-р Винсент Йонгкайнд (Холандия), Д-р Риика Туламо (Финландия), Д-р Сандип Нандра (Великобритания) и Доц. Димитър Петков след приключването н научната сесия на ESVS.

петък, 25 август 2017 г.

Движението спасява от разширени вени

ДВИЖЕНИЕТО СПАСЯВА ОТ РАЗШИРЕНИ ВЕНИ

07-08-2017 10:37


Слава
АНАЧКОВА
slava.anachkova@gmail.com


Терапията е бърза и безболезнена, но усложненията се лекуват трудно, твърди съдовият хирург доц. Петков

Не подценявайте тежестта и болките в краката. Дори да не са видими, разширените вени „работят" и могат да предизвикат сериозни усложнения. В риск са всички хора, които прекарват деня си в седнало или изправено положение, без да се движат. Какво е спасението и как да предотвратим неприятната от естетическа гледна точка гледка? Разговаряхме със съдовия хирург от Болница „Тракия" доц. Димитър Петков.
Хроничната венозна болест, известна също като варикозни вени, се счита за една от болестите на съвременната цивилизация. Провокират я трайните промени в начина на живот на хората, който става все по-заседнал и буквално спира движението на кръвта. Венозната система пък не може да изтласква кръвта сама и разчита прочти изцяло на мускулатурата. Ето защо без движение

кръвообръщението ни замира,
а кръвта се задържа в най-ниските части на тялото. Застоят от своя страна повишава налягането в съдовете и те набъбват по най-неприятния за окото начин.
„Много хора днес работят седнали пред компютрите си и са обездвижени. Застрашени са и онези, които прекарват деня в изправено положение, без да се движат. Затова казваме, че разширените вени са болест на цивилизацията”, обясни доц. Петков.
По принцип състоянието се провокира от дефект в една от тъканите, изграждащи венозната стена. Но на практика се нарушава функцията на венозните клапи, които се грижат за това кръвта да се движи само към сърцето. Когато те не работят, част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници и с времето се появяват разширените вени. Установено е също така, че има наследственост, но любопитното е, че предава основно по женска линия – от майка на дъщеря или през поколение от баба на внучка.  
Пациентите рядко обръщат внимание на ранните симптоми на болестта, но обикновено се оплакват от тежест в краката, умора, напрежение, изтръпване, мравучкане. С напредване на заболяването започват да се забелязват различни по диаметър разширени вени по краката. В началото са по-малки, после стават по-големи, постепенно стават нагънати, а в по-напредналите фази на болестта

се появяват кожни изменения.
„Кожата започва да потъмнява, особено около глезените и от вътрешната част на краката”, уточнява доц. Петков. Тези симптоми са ясен сигнал за специалистите, че състоянието вече не е безобидно.
Най-тежкото усложнение на варикозната болест са венозните язви. Това са отворени незарастващи рани, дължащи се на хроничната венозна недостатъчност. Разположени са най-често от вътрешната страна на двете подбедрици, в областта на глезените. Лекуват се много трудно и продължително, а пациентите плащат висока социална цена, тъй като стават нетрудоспособни. Язвите причиняват силни болки, изискват специални грижи и хората често започват да странят от близките си, затваряйки се у дома, разказва за живота на своите пациенти съдовият хирург. „Много е трудно да се живее с това непрекъснато хронично страдание и то напълно променя ежедневието им”, допълва доц. Петков.
Истинската опасност за здравето обаче се появява, когато

разширените вени провокират тромбофлебити
на дълбоката и повърхностна венозна мрежа. Състоянието не е за подценяване, тъй като води до развитие на белодробна тромбоемболия, която е една от най-разпространените причини за смърт в света, отбелязва специалистът.
По думите му, хората не бива да чакат венозната болест да се усложни, за да започнат терапия. Колкото по-рано се потърси лекарска помощ, толкова по-добри са и шансовете пациентите да се справят с проблема. Тогава се ползват по-малко инвазивни методи, а медикаментозното и локално лечение дава по-добри резултати.
Първата стъпка към излекуването е тоталната промяна в начина на живот, който трябва да включва повече движение. Добрата новина е, че не е необходимо да се занимаваме с професионален спорт или да прекарваме дълги часове във фитнес залата.

Ходенето пеша е напълно достатъчно,
При това точно толкова, колкото ни доставя удоволствие. Другият възможен вариант за профилактика е използването на еластични чорапи, които да ускоряват кръвния поток и да намаляват венозния застой. В летните жеги обаче е немислимо да се увием с допълнителен кат дрехи, а и не всяка професия позволява ползването на подобно облекло. „Не можеш да задължиш един болен да прави неща, които му създават допълнителен дискомфорт”, убеден е доц. Петков и съветва пациентите си просто да намират време да ходят пеша. Обикновено на този етап се включват и медикаменти, които подобряват тонуса на венозната система.   
Когато движението не помага, на помощ идват модерните неинвазивни процедури. При диагностицирани разширени вени съдовите хирурзи най-често прибягват до лазерната и радиофреквентната аблация. И при двата метода венозните съдове се обработват чрез нагряване, което

слепва стените и намалява размера им,
без да се налага те да бъдат изваждани от тялото. Ползва се местна упойка, а рискът от рецидив е минимален. Сред щадящите методи за лечение е и склеротерапията, при която вената се инжектира със специално вещество, което предизвиква определени процеси в съдовете и в крайна сметка ги свива. За сравнение, при отворената хирургия разширената вена се издърпва от мястото си по специален начин (т. нар. стрипинг) и функциите й се прекъсват, тъй като тя така или иначе работи паразитно.
„Лазерната аблация се счита за скъпа процедура, но става много бързо и лесно. Пациентът буквално от операционната маса може да си отиде вкъщи. Възстановяване няма,

хората се връщат на работа
още на следващия ден”, посочи предимствата на съвременната терапия доц. Петков.
Единственият проблем в случая е, че понякога пациентите изминават доста дълъг път до правилния специалист и до точното лечение. Причината е, че когато имат рана обикновено се обръщат към хирург, а когато забележат кожно изменение – при дерматолог. В резултат на това дълго време се лекуват неправилно и вместо да се подобрява, състоянието им на практика се влошава.
„Раните и кожните изменения са класически симптоми за заболяване на кръвоносните съдове. Затова е изключително важно хората да се обръщат към компетентен съдов хирург”, съветва доц. Петков.


-->

сряда, 12 юли 2017 г.

Доц . Димитър Петков, специалист съдова и обща хирургия: Вървим към нови и все по-сложни ендоваскуларни процедури


“Здравна поща”, 10 – 16. 07. 2017, година XVII, бр. 28 (898)
Преди броени дни екипът на отделението по съдова и ендоваскуларна хирургия на старозагорската болница “Тракия” извърши поредните ендоваскуларни процедури при пациенти с аневризми на абдоминалната аорта (ААА). Интервенциите бяха извършени съвместно с Проф. Готфрид Момерц от Мариен Хоспитал, Аахен, Германия. Процедурите преминаха успешно, а пациентите вече са си у дома.
За подробностите около интервенциите разговаряме  с Доц. Димитър Петков:
-       Доц. Петков, с какво тези EVAR процедури бяха по-различни от стандартните?
-       За да може да бъде извършена стандартна EVAR процедура са необходими множество условия на които анатомията на аневризмата на аортата да отговаря. Когато те липсват, възможностите за ендоваскуларно лечение се ограничават. Благодарение на съвременните технологии ние разполагаме с устройства за EVAR, чрез които тези проблеми  се решават ефективно и при болният може да се извърши ендоваскуларна процедура. Нашите пациенти бяха с по-трудна анатомия на аневризмите на аортата. Това наложи изключително внимателен анализ на данните от компютърните томографии, прецизно планиране на интервенциите и внимателен подбор на устройствата, подходящи именно за тези болни. EVAR при болни с трудна анатомия е поредното много голямо постижение за нашето отделение и ние сме изключително радостни, че то е факт.
-       Как преминаха процедурите?
-       Интервенциите преминаха нормално и по протокол, а пациентите ни вече са в къщи. Нашите усилия бяха високо оценени от колегите ни от Германия, които споделиха, че за тях е чест да са част от екипа, извършил интервенциите.  Г-жа Ани Аврамова, представител на компанията Medtronic, осигурила устройствата, също беше изключително впечатлена от нашата работа. Тук разбира се е мястото да благодаря на всички лекари, сестри и санитари от болницата, които участвуваха в интервенциите. Няма как да не отблежа, че някой от тях дори прекъснаха отпуските си, за да участвуват в процедурите.
-       Накъде след поредните EVAR процедури?
-       Пътят е само един. Към нови и по-сложни ендоваскуларни процедури за лечение на абдоминалните аортни аневризми (ААА). По този начин ние ще разкриваме пред нашите пациенти нови възможности за провеждане на това изключително щадящо болният лечение в борбата с коварното заболяване.
Още информация за интервенциите на:
www.facebook.com
www.trakiahospital.com

петък, 26 май 2017 г.

Диагностиката на аневризмите на коремната аорта е световен проблем

Специализирано издание “Здравна поща”,бр. 21,  22-28. 05. 2017

Дни на диагностиката и лечението на Аневризмите на Абдоминалната (коремна) Аорта (ААА) организират в МБАЛ “Тракия”.
За проблемите свързани с това изключително опасно заболяване разговаряме с Доц. Д-р Димитър Петков.
Доц. Петков, какво представлява аневризмата на абдоминалната аорта?
Това е патологично разширение на аортата в областта на корема. Когато разширението стане прекалено голямо, има опасност да настъпи руптура (разкъсване) на аортата и пациентът да загине от тежка кръвозагуба.
Защо това заболяване на аортата се счита за едно от най-коварните?
Когато разширението на аортата е в началният си стадий, пациентите са без клинични симптоми. При прогресирането на заболяването може да се усети пулсираща болка около пъпа, или тежест и болезненост в кръста. Практически липсват специфични симптоми, които рано да ни насочат към тази диагноза. За съжаление много често първите симптоми са тези на руптура на ААА – много силна болка в корема в съчетание с картина на шок от настъпващата кръвозагуба.
Често ли се среща това заболяване сред населението?
Засегнати са между 5 и 10% от населението над 65 годишна възраст. В Европа всяка година се откриват 200 хиляди нови пациенти с ААА. За съжаление и смъртността е висока – в САЩ годишно около 15 хиляди човека загиват от аневризми на абдоминалната аорта. Тези данни подсказват, че активно трябва да се работи за подобряване на резултатите от ранната диагностика на заболяването.
Има ли някакъв начин хората могат да се предпазят от това изключително опасно заболяване?
При наличието на описаната симптоматика трябва да се обърнат към своят личен лекар. Извършването на ехография на коремните органи е напълно достатъчно, за да се постави диагнозата, след което болните трябва да се насочат към съдов хирург за оценка.
Какви са методите на съвременното лечение?
Лечението е винаги оперативно.  Днес отворената хирургия при това заболяване практически е изместена от ендоваскуларното (безкръвно) лечение на ААА (EVAR), като във високо развитите държави то се прилага в над 90% от случайте. Няма как да не изтъкна, че в нашето отделение също се извършват този вид ендоваскуларни интервенции, като по този начин ние осигуряваме най-съвременният стандарт на лечение на заболяването.
Каква е целта на оганизираните от болницата и от вашето отделение дни на диагностиката и лечението на аневризмите на абдоминалната аорта?

Основната цел на тази кампания е да информира хората за това заболяване и да ги ориентира към кой да се обърнат за диагностика. По време на кампанията ще организираме и срещи с различни специалисти, свързани с поставянето на диагнозата (общопрактикуващи лекари, специалисти по образна диагностика, гастроентеролози) на които ще обсъдим най-съвременните диагностични и лечебни методи при ААА и ще дискутираме възможностите да си помагаме взаимно да насочваме за правилно лечение хората с това опасно заболяване.