петък, 28 април 2017 г.

Симпозиумът Charing Cross 2017

                                            Зала "Олимпия", в която се провеждаше събитието

От 25 до 28 Април, 2017 в Лондон се проведе най-голямата в Европа среща на съдовите хирурзи от цял свят. Симпозиумът стартира за първи път преди 39 години и оттогава е неизменна част от календара на водещите събития в областта на диагностиката и лечението на съдовите заболявания.
Изключително интересна част  от симпозиума са гласуванията на участниците, след което приетите чрез мнозинство тези се включват в изработваните по определени теми консенсуси.
                                                Момент от сесиите и гласуването

Тази година силно впечатление направи мощното присъствие на индустрията и предложените продукти, насочени изключително към ендоваскуларното лечение на съдовите заболявания.
                                                Изложбените площи на Симпозиума

В областта на артериалната патология водеща новина е сериозното навлизане на покритите с Паклитаксел балони и стентове, като резултатите от тяхното приложение при тромбози и стенози на артериите на долните крайници стават все по-добри, а ефекта от лечението с тях се запазва във времето.
Изключителен интерес предизвикаха новите устройства за ендоваскуларно лечение на аневризмите на абдоминалната аорта (EVAR), както и навлизащата технология, позволяваща изпълване сака на аневризмата със специален полимер, с цел подобряване на резултатите от този вид лечение.
При венозните заболявания отново лидерската позиция на лазерното и ултразвуково лечение на разширени вени беше без конкуренция, а стентирането на големи вени след фибринолиза по повод на тромбоза категорично  се превръща в стандарт.
Впечатление направи и затвърждаващото се мнение, че стентирането на каротидните стенози е свързано със значим брой последващи процедури за разлика от оперативното лечение, при което реоперациите са изключително нисък процент.

-->
В края на събитието неговият основател проф. Грийнхалч отправи покана към всички участници: - “Очакваме ви за юбилея през 2018”

петък, 3 февруари 2017 г.

Значимо снижаване на разходите и липса на странични ефекти от прилагането на Fast-Track протокол при ендоваскуларно лечение (EVAR) на аневризми на коремната аорта (ААА)


Прилагането на Fast-Track протокол води до значителна редукция на разходите и усложненията при EVAR. Това беше съобщено по време на годишната конференция на Vascular Interventional Advances (VIVA) в Лас Вегас, САЩ, в края на 2016 г.
Този протокол включва перкутанен достъп, провеждане на процедурата без обща анестезия, липса на престой в отделение за реанимация и изписване от болницата на следващият ден.
Проучването е било проведено в 40 медицински центъра в САЩ.
                                                  Външен вид на устройствата използвани за EVAR
Според данните получени при анализа на сравнителните резултати между пациенти претърпели стандартен EVAR и тези с EVAR проведен по Fast-Track протокол оперативното време е било по-кратко при тези интервенирани по протокола (84,2 срещу 99,5 мин.). Възстоновяването на болните след интервенциите е било по-бързо във Fast-Track групата, като нито един от пациентите не е бил лекуван в реанимация за разлика от другата група при която 65% от интервенираните са престояли в отделение за интензивни грижи. Средният престой в болница е бил 1, 2 дни при прилагане на протокола и 2, 9 дни при контролната група.
При тридесет дневно проследяване в групата на Fast-Track пациентите не са регистрирани усложнения от използването на EVAR устройствата, както и странични ефекти от ендоваскуларната процедура.
Проучването категорично доказва финансови ползи от прилагнето на протокола. Докато при пациентите със стандартeн EVAR цената на интервенцията е била средно 29 300 $, то при пациентите лекувани по  Fast-Track протокол е била 21 000 $. Редукцията на усложненията и цената при пациентите лекувани по новият протокол определят и по-ниските разходи за проследяване и реинтервенции при нужда.
                                                                 Компютърна томография след EVAR
Това проучване е първото в света, демонстриращо по-висока сигурност и ефективност при лечението с EVAR на пациенти с аневризми на абдоминалната аорта (ААА), при които се използва Fast-Track протокол.
 Z. Krajcer. Significant cost saving and no major adverse events with the Fast-Tack EVAR protocol, Vascular news, 11, 2016, 
Петков Д, Г. Момерц, А. Елкин, И. Тенев, С. Бисеров, E-tegra или E-vita при EVAR, Ангиология и съдова хирургия, 3, 2016, 59-64

-->

четвъртък, 22 декември 2016 г.


Нека Коледа дойде при вас с любов, надежда и обещание за мир!
С най-добри пожелания за весела Коледа и щастлива Нова 2017 година!



петък, 2 декември 2016 г.

Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

 Безкръвните методи се развиха много бързо, както в областта на артериалната хирургия, така и в областта на венозните заболявания
Декември 2016
Интервю на Десислава Николова
-       Доц. Петков, какви са последните иновации в съвременното лечение на съдовите заболявания?
- От края на XX и началото на XXI век съдовата хирургия определено се насочи към лечение на съдовите заболявания по ендоваскуларен път (“безкръвен” начин). Това е една методика, при която в артериите се прониква със специални водачи, катетри, и балони, чрез които се извършва разширение на стеснените или отпушване на тромбозиралите (запушени от съсирек) кръвоносните съдове. При определени индикации се поставя и устройство, което възпрепятства ново стеснение (стент). Днес се счита, че при възможност, това трябва да е първи избор на лечение при пациенти с този вид патология. Ендоваскуларните методи се развиха много бързо, както в областта на артериалната хирургия, така и в областта на венозните заболявания. При лечението на венозните заболявания в последните няколко години най-често се използват катетри, които се вкарват във вената и чрез лазерно лъчение (лазерна аблация) или радиовълни (радиофреквентна аблация) въздействат термично и предизвикват затварянето на разширеният венозен съд. Друг минималноинвазивен начин на лечение е склеротерапията. При нея във вените се инжектира медикамент, който предизвиква тяхното запушване.
- Какви са предимствата на безкръвния начин на лечение?
- Всички ендоваскуларни методи се понасят от болните много по-леко. Пациентът се възстановява изключително бързо, намалява се престоят му в болница, съкращава се периодът на неработоспособност. Болният много по-бързо се връща на работа и в нормалната си социална среда. Това са сериозни причини тези методи да се използват толкова често, защото въпреки че са скъпи като технологии, практически са изключително полезни за самия пациент, а и всички знаем - скъпото излиза по-евтино.
- На кой ден пациентът може да се върне на работа?
- След лазерна аблация на разширени вени болният може да се върне на работа на следващият ден. След едноваскуларна процедура при артериална тромбоза например до два-три дни болният може да бъде изписан и в рамките на седмица да бъде на работа. При традиционната хирургия възстановяването отнема над месец.
- Какви са показанията за прилагането на безкръвните операции, кога са възможни и кога не ?
- В областта на съдовите заболявания има изработени консенсусни ръководства за Европа и САЩ. В България също разполагаме с такива ръководства, които са съобразени с международните препоръки. В тях са представени индикациите за лечение и каква терапия да приложим за съответният болен – и при артериални и при венозни заболявания. Има ли индикации за провеждането на определен вид лечение, то е задължително. Считам, че всички най-нови ендоваскуларни методики се прилагат и в България. Ние имаме няколко центъра по съдова хирургия, работещи на европейско ниво. Като водеща терапия днес в страната определено се налагат дилатацията и стентирането на стеснените артериални съдове и ендоваскуларното лечение на аневризмите на коремната аорта.
 Кога се налага този вид лечение?
- Когато има аневризма на коремната аорта, подходяща за лечение по ендоваскуларен път. В случая става въпрос за патологично разширение на аортата, което най-често се развива в областта на корема. Когато то достигне определени размери, може да се стигне до руптура – разкъсване на аортата и до загуба на човешки живот. За да се избегне руптурата на разширената аорта се извършва превантивна операция. Това може да стане по два начина - класически отворен и ендоваскуларен. Според консенсусните документи около 40% от пациентите са подходящи за ендовскуларно лечение.
- Какви са симптомите, подсказващи на пациента, че има аневризма на коремната аорта?
- За съжаление те са дискретни. В началото пациентите нямат никакви оплаквания, докато аневризмата не достигне определени размери, при които се усеща болка, туптене в корема. При по-слабите пациенти пулсациите на аневризмата могат да се видят през кожата на корема, докато при по-пълните тя може да е много голяма, но да не дава съществена симптоматика. Много често хората попадат при нас след като са посетили гастроенетролог или общопрактикуващ лекар заради неясни болки, стягане в корема, туптене, болка в кръста. При една ехография на коремни органи се оказва, че са с аневризма на коремната аорта.
- От колко време ендоваскуларното лечение на аневризми на аортата се прилага в България и в колко болници?
- Към момента се извършва в много малък брой болници в страната. За радост една от тях е и Болница „Тракия”.
- Кои са другите най-чести заболявания на артериите?
- Това е хроничната артериална недостатъчност, дължаща се на атеросклерозата. Заболяването е често разпространено и засягат хора в по-напреднала възраст.
- Как се лекува?
- Извършват се дилатации на артериите, като при нужда се поставят и стентове. С напредването на възрастта нарастват и периоперативните рискове. Ключ към успеха е  провеждане на съответна подготовка за снижаването им, което води до по-добри резултати и преживяемост.
- Кои са последните иновации за ендоваскуларно (“безкръвно”) лечение при венозните заболявания?
- Категорично лазерната и радиофреквентната аблация изместват класическото отворено лечение, както поради ниския травматизъм, така и поради бързото възстановяване. Безспорен факт е, че с всеки изминат ден лазерите стават по-добри. Старите (от преди около 5 – 8 години) работеха с много висока температура при облъчване - около 1 200 градуса. В момента лазер от водещ клас работи с температура на влакното около 120 градуса и облъчва радиерно цялата вена.
-Защо по-ниската температура е по-добра за работа и за пациента?
- По-ниската температура изисква по-малко количество анестезия, уврежда по-малко околните тъкани, не предизвиква изгаряне и хематоми. Това рефлектира върху по-бързо и ефективно възстановяване на пациента.
- Каква част от населението в България е засегната от разширени вени?
- По данни на различни проучвания около 35- 45 % от жените са с хронична венозна болест. С напредването на възрастта се увеличава и броят на пациентите с разширени вени.
- Какъв процент от тези пациенти могат да се лекуват ендоваскуларно?
- Тук също има индикации. След прегледа от специалист съдов хирург трябва да се извърши ултразвуково изследване, което да установи патологичните промени. На базата на изследването се взема решение за какъв вид лечение са подходящи пациентите.
- Очакват ли се през следващите години нови технологии, с които да се лекуват разширените вени?
- Отговорът на този въпрос е в пряка връзка с развитието на съвременните технологии. Ако те предложат нещо ново  - например през последните години се увеличи дължината на вълната на лазерите, намали се работната температура, влакната вече са радиерни и т. н. и то е в полза на пациента, тези новости задължително влизат в медицинската практика. Трябва да отбележим, че технологиите непрекъснато стават все по-безопасни и щадящи. В момента има нова техника, която все още се тества, но изглежда примамлива. При нея с катетър във вената се вкарва специално лепило, което я залепя за секунди.
-   Страдаме ли от дефицит на съдови хирурзи в България?

-->
-  Всички коментираме, че има отлив на млади лекари в България. На нашия последен конгрес направи изключително приятно впечатление, че имаше много млади колеги, специализиращи съдова хирургия и ангиология. Радостното е, че те не само могат да се учат на добра съдова хирургия в България, но ще имат възможности и за международно обучение. Това, което стана ясно на последното заседание на управителните органи на Европейското дружество по съдова хирургия в Копенхаген преди месец е, че дружеството ще работи за отваряне към Източна Европа и облекчаване на възможностите за спечелване на грантове за обучение и научни проекти от наши млади колеги. По този начин наши специализанти ще получат финансиране за обучение и участие в научни програми в елитни клиники в Европа.