Феноменът е описан за първи път от френския лекар Морис Рейно (Maurice Raynaud), в резултат на което заболяването носи неговото име.
Морис Рейно (1834 - 1881)
Синдромът на Рейно представлява вазоспазъм на малките артерии най-често на ръцете, който се провокира от студ, стресови фактори, травма, някой медикаменти.
Заболяването се наблюдава предимно при млади хора, най-вече жени (1,2).
Клинично се изявява в три фази, които следват една след друга. В началото след съответната провокация се наблюдава побледняване на пръстите или на част от дланта, които могат да станат дори мъртвешки бледи. Във втората фаза е налице почервеняване на засегнатите участъци, което в последствие се променя и се появява цианоза (синкаво оцветяване) на кожата. В част от случайте втората фаза може да не е ясно набелязана или да липсва (1). При протичането на описаните фази може да е налице и изразен в различна степен болеви синдром. Във времето в което кожата на ръцете е с нормално оцветяване е възможно да е налице повишено изпотяване в областта на дланите и пръстите. При зачестяване на пристъпите по върховете на пръстите се появяват трофични изменения – повишена чупливост и помътняване на ноктите, ранички, а в тежките случай дори некрози (1-5).
Трябва да се отбележи, че в преобладаващата част от случайте зад синдрома на Рейно се крие друго заболяване – различни колагенози, болест на Buerger, синдром на изхода на гръдния кош и т.н, което налага допълнителни изследвания (3-5).
Ангиологичният статус може да установи липса или отслабен пулс на някой от малките артерии на горния крайник. При позитивиране на теста на Ален трябва да се обсъжда наличие на непълни артериални дъги в дланта (1).
От инструменталните изследвания високо информативни са Доплер сонографията (ДСГ) и фотоплетизмографията (PPG) .В тежките случай може да се извърши и ангиография на засегнатия крайник. За откриване на други заболявания протичащи под маската на синдрома на Рейно е необходимо провеждане на допълнителни изследвания, най-често имунологични (1,2).
Лечението на заболяването е комплексно и трябва да се извършва от съдов хирург. Първото условие е премахването на провокиращия агент. Избягването на студовите въздействия (носене на ръкавици, използване на топла вода) е задължително(1).
Медикаментозното лечение включва приложението на вазоактивни медикаменти (Pentoxyphillin, Drosunal). Много добър ефект имат простагландиновите препарати.
При тежките случай в миналото се извършваше оперативно лечение – симпатектомия (прерязване на нервчетата отговорни за съдовия спазъм), но днес лечението с простагландини дава много добри резултати и оперативно лечение се обсъжда само при най-тежките случай(1-5).
1. Андреев А. Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009
2. http://www.drmueller-healthpsychology.com/page/page/5463965.htm
3. http://en.wikipedia.org/wiki/Raynaud%27s_phenomenon
4. http://www.mayoclinic.com/health/raynauds-disease/DS00433/DSECTION=causes
5. http://www.medicinenet.com/raynauds_phenomenon/article.htm
