Кръвоносната система на човека е изградена от артерии и вени (фиг. 1 и 2 по Henerici и Neuerburg-Heusler). Артериите (оцветени в червено на схемата) пренасят кръвта, наситена с кислород в белия дроб и изтласкана от сърцето към всички органи и тъкани на човешкото тяло. Вените транспортират „използваната” вече в тъканите кръв към сърцето, което я изтласква към белия дроб за ново обогатяване с кислород.
Основният двигател на кръвта по кръвоносните съдове е човешкото сърце, което е мускулен орган (http://www.turbulence.org/Works/genresponse/heartbeat.gif - работеща сърдечна мускулна клетка), изграден от две камери и две предсърдия (леви и десни). От дясната камера се отделят белодробните артерии. От лявата камера излиза аортата – най-големият кръвоносен съд, който прави дъга в гръдния кош (от която се отделят артериите, кръвоснабдяващи сърцето, главата и ръцете) разполага се пред гръбначния стълб (гръдна аорта), преминава през диафрагмата и се спуска в корема (коремна аорта). По цялото и протежение се отделят множество артериални съдове, кръвоснабдяващи гръбначния мозък, червата, черния дроб, бъбреците. Около пъпа аортата се разделя на два големи клона (илиачни артерии), които се насочват към долните крайници и постепенно преминават в бедрени и задколенни артерии.
Венозната система (оцветена в синьо на схемата) се разделя на повърхностна и дълбока. Повърхностната е разположена непосредствено под кожата, а дълбоката - между мускулите на човешкото тяло. Тъй като движението по венозните съдове се осъществява срещу земното притегляне, те притежават клапи ( гънки със специален строеж), които не позволяват на кръвта да се връща в обратна посока, а свиването и разпускането на мускулите при движение (мускулна помпа) е основния „двигател” на кръвта във венозната система.
Големите артерии постепенно се разклоняват на все по-малки клонове (с по-малък диаметър) и накрая се превръщат в артериоли, преминаващи в капиляри – в тях се извършва обмяната на веществата между кръвта и тъканите (отдава се и се приема кислород, „хранителни” и „отпадни вещества”). Във венозната част на кръвоносната система капилярите преминават във венули, а те във вени.
Лимфната система на човека започва от лимфните капиляри, разположени в тъканите. Постепенно те се окрупняват, като формираните повърхностни и дълбоки лимфни съдове (с дебелина на конец) се вливат в регионалните (разположените в съответната анатомична област) лимфни възли. Най-големите лимфни съдове се вливат в Ductus thoracicus (гръден проток – от латински) (на нивото на 12 гръден прешлен), който от своя страна се влива във венозната система.
http://en.wikipedia.org/wiki/Vascular_system
http://www.puls.bg/
http://www.turbulence.org/
А. Дойчинов, Клинична ангиология, София, 1992
А. Andreev, Vascular diseases and applied vascular surgery, Sofia, 2007
Основният двигател на кръвта по кръвоносните съдове е човешкото сърце, което е мускулен орган (http://www.turbulence.org/Works/genresponse/heartbeat.gif - работеща сърдечна мускулна клетка), изграден от две камери и две предсърдия (леви и десни). От дясната камера се отделят белодробните артерии. От лявата камера излиза аортата – най-големият кръвоносен съд, който прави дъга в гръдния кош (от която се отделят артериите, кръвоснабдяващи сърцето, главата и ръцете) разполага се пред гръбначния стълб (гръдна аорта), преминава през диафрагмата и се спуска в корема (коремна аорта). По цялото и протежение се отделят множество артериални съдове, кръвоснабдяващи гръбначния мозък, червата, черния дроб, бъбреците. Около пъпа аортата се разделя на два големи клона (илиачни артерии), които се насочват към долните крайници и постепенно преминават в бедрени и задколенни артерии.
Венозната система (оцветена в синьо на схемата) се разделя на повърхностна и дълбока. Повърхностната е разположена непосредствено под кожата, а дълбоката - между мускулите на човешкото тяло. Тъй като движението по венозните съдове се осъществява срещу земното притегляне, те притежават клапи ( гънки със специален строеж), които не позволяват на кръвта да се връща в обратна посока, а свиването и разпускането на мускулите при движение (мускулна помпа) е основния „двигател” на кръвта във венозната система.
Големите артерии постепенно се разклоняват на все по-малки клонове (с по-малък диаметър) и накрая се превръщат в артериоли, преминаващи в капиляри – в тях се извършва обмяната на веществата между кръвта и тъканите (отдава се и се приема кислород, „хранителни” и „отпадни вещества”). Във венозната част на кръвоносната система капилярите преминават във венули, а те във вени.
Лимфната система на човека започва от лимфните капиляри, разположени в тъканите. Постепенно те се окрупняват, като формираните повърхностни и дълбоки лимфни съдове (с дебелина на конец) се вливат в регионалните (разположените в съответната анатомична област) лимфни възли. Най-големите лимфни съдове се вливат в Ductus thoracicus (гръден проток – от латински) (на нивото на 12 гръден прешлен), който от своя страна се влива във венозната система.
http://en.wikipedia.org/wiki/Vascular_system
http://www.puls.bg/
http://www.turbulence.org/
А. Дойчинов, Клинична ангиология, София, 1992
А. Andreev, Vascular diseases and applied vascular surgery, Sofia, 2007
