Причина за развитието на диабетното стъпало е съчетанието на три отделни компонента – диабетната микро- и макроангиопатия и полиневропатията.
Диабетната микроангиопатия
представлява задебеляване на стената на най-малките кръвоносни съдове (артериоли, капиляри) в резултат на което се нарушава микроциркулацията и се влошава снабдяването на тъканите с кислород и хранителни вещества.
Диабетната полиневропатия
се изразява в нарушаване на сетивността на крайниците, и патологична промяна във функцията на мускулите на стъпалото. В резултат на това се променя формата и двигателна функция на стъпалото – нарушават се сводовете, променят се местата на най-голямо натоварване, кожата се втърдява и напуква, а по-късно се появяват и мазоли
Съчетанието на диабетните микроангиопатия и полиневропатия е в основата на появата на безболеви, практически незарастващи рани, които по правило се усложняват с развитие на инфекция в тъканите, последвана от инфектиране на костите – остеомиелит
Диабетната макроангиопатия
практически не се различава от атеросклерозата (виж в блога публикацията „Няколко думи за атеросклерозата”), но се развива по-рано и се характеризира с втвърдяване на артериалните съдове – вкалцяване. И тук, както при развитието на атеросклерозата са налице стеснения и запушвания на магистралните артерии на крайниците в резултат на което допълнително се влошава снабдяването на тъканите с кислород (тъканна исхемия). При прогресиране на заболяването се наблюдават периодично появяваща се болка при ходене (claudicatio intermittens) и в покой, развитие на некрози и гангрени в периферните участъци на крайниците (най-често пръстите), които заплашват крайника с ампутация. Много чести и опасни са бързоразвиващите се мекотъканни инфекции, който заплашват дори с развитие на сепсис, като в повечето случаи единствено спасение се явява високата ампутация на засегнатия крайник.
Диагнозата диабетно стъпало се поставя от опитен съдов хирург. Необходима е компетентна оценка на степента на поражение на микроциркулацията и на магистралните артерии на крайниците, които се установяват чрез съдовата анамнеза, ангиологичния статус, Доплерсонографията и други допълнителни инструментални изследвания, които да се назначат при необходимост.
Степента на увреда на костно – ставния и мускулен апарат на стъпалото също е от изключително значение и може да се установи чрез плантограма. Плантограмата представлява процес, при който се извършва най-често компютърен анализ на ходилните повърхности на стъпалата. При изследването се регистрират степента на „падане” на сводовете, промени в натоварването на отделните участъци, различните деформитети, което определя какви корекции да бъдат предприети (стелки, пръсторазделители и др.).
практически не се различава от атеросклерозата (виж в блога публикацията „Няколко думи за атеросклерозата”), но се развива по-рано и се характеризира с втвърдяване на артериалните съдове – вкалцяване. И тук, както при развитието на атеросклерозата са налице стеснения и запушвания на магистралните артерии на крайниците в резултат на което допълнително се влошава снабдяването на тъканите с кислород (тъканна исхемия). При прогресиране на заболяването се наблюдават периодично появяваща се болка при ходене (claudicatio intermittens) и в покой, развитие на некрози и гангрени в периферните участъци на крайниците (най-често пръстите), които заплашват крайника с ампутация. Много чести и опасни са бързоразвиващите се мекотъканни инфекции, който заплашват дори с развитие на сепсис, като в повечето случаи единствено спасение се явява високата ампутация на засегнатия крайник.
Диагнозата диабетно стъпало се поставя от опитен съдов хирург. Необходима е компетентна оценка на степента на поражение на микроциркулацията и на магистралните артерии на крайниците, които се установяват чрез съдовата анамнеза, ангиологичния статус, Доплерсонографията и други допълнителни инструментални изследвания, които да се назначат при необходимост.
Степента на увреда на костно – ставния и мускулен апарат на стъпалото също е от изключително значение и може да се установи чрез плантограма. Плантограмата представлява процес, при който се извършва най-често компютърен анализ на ходилните повърхности на стъпалата. При изследването се регистрират степента на „падане” на сводовете, промени в натоварването на отделните участъци, различните деформитети, което определя какви корекции да бъдат предприети (стелки, пръсторазделители и др.).
Фиг. 1 Нормална компютърна плантограма
Фиг. 2 Плантограма на пациент с паднали сводове на стъпалатаПрофилактиката е от изключително значение. Обработката на втвърдената кожа и мазолите както и редовните мероприятия, подтискащи гъбичните инфекции са задължителни. Носенето на специални стелки, които профилактират и забавят развитието на деформитета на стъпалата е част от профилактичната програма. При поява на раничка, некроза или болеви синдром консултацията със съдов хирург трябва да се извърши в най-кратки срокове.
1.http://www.emedicinehealth.com/diabetic_foot_care/article_em.htm#
2.http://en.wikipedia.org/wiki/Diabetic_foot
3.http://www.nlm.nih.gov/medlineplus/tutorials/diabetesfootcare/htm/_no_50_no_0.htm
4.А. Андреев, Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия. София, 2009
