28.11.2020 г.
Доц. д-р Димитър Петков, д.м.: Следете за стеснение на сънната артерия - това спасява от инсулт
Атеросклерозата е водеща причина за развитието на състоянието
Какви са причините за стеснението на сънните (каротидните) артерии? Има ли симптоми и каква е клиничната картина на каротидната стеноза? Как се диагностицира и се лекува това състояние? Защо е наложителна профилактиката на каротидните стенози? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с доц. д-р Димитър Петков.
- Доц. Петков, стеснението на каротидните артерии ли е в основата на високата заболеваемост от инсулт, който за съжаление, понякога завършва фатално?
- Стеснението на сънните (каротидните) артерии е една от водещите причини за развитието на инсулт, наред със сърдечните фибрилации (нарушения в сърдечния ритъм) и увредите в най-малките мозъчни артерии. Това са трите най-често срещани причини за развитието на инсулт, като каротидните стенози (стеснението на сънните артерии) са една от водещите.
- Защо е толкова важно да се говори по тази тема? Малко са хората, които имат информация за тези състояния.
- Изключително важно е да се говори по тази тема и да се профилактират каротидните стенози, за да не се стига до развитието на инсулти. Статистиката е доста тревожна. Ежегодно в България се регистрират около 80 000 пациенти с мозъчно-съдови заболявания, от които 35 00 са с мозъчен инсулт. За съжаление, около 7000 от тези случаи завършват фатално. Другият важен момент - много голяма част от хората, които са преживели мозъчни инсулти, остават с различна по изразеност степен на инвалидност. Между една четвърт и половината от тях получават и говорни нарушения, които остават трайни. Т.е., малка част от преживелите инсулт могат да се социализират и да се върнат към нормалния си начин на живот. Ето, затова е толкова важно да информираме хората за тези рискове, с цел профилактика и превенция на състоянията.
- Каква е основната причина за развитието на каротидни стенози? И още един въпрос: има ли вродени стенози на сънните артерии, или те се развиват през годините?
- Във всяка медицинска област има голям раздел - малформации и аномалии, които могат да се открият в различните органи и системи на човешкия организъм. Съответно, има такива и на кръвоносните съдове, но веднага бързам да кажа, че като цяло, те не са причина за тежки усложнения. Мога да ви дам пример с наш пациент, който беше с вродена липса на част от мозъчните артерии. Така се е родил. Този човек живее нормален живот. Ние открихме тази аномалия при извършване на ангиография. Затова подчертавам, атеросклерозата е водещата причина за развитието на стеснението на сънните артерии.
- А може ли да посочите с какви симптоми се проявява стеснението на каротидните артерии? Какво усещат пациентите, преди да се стигне до съдов инцидент?
- Най-коварното е, че каротидната стеноза се развива безсимптомно. Т.е, болният няма никакви оплаквания. В един момент или се развива разгъната картина на инсулт, от която вече няма връщане назад, или наблюдаваме клиника на т.нар. транзиторна исхемична атака - преходна исхемия на мозъка. При това състояние болният развива симптоматика, подобна на инсулт, но в рамките на 24 часа тя отзвучава. Счита се, че това е изключително важен алармиращ симптом. Това е сигнал, че при този болен трябва да бъде извършена ултразвукова диагностика на кръвоносните съдове на шията и главата с цел измерване на процентното стеснение на артерията. Ако е необходимо, се извършва и ангиография - цветна снимка на засегнатите съдове, за да може да се установи в детайли наличието, видът и значимостта на стенозите.
Трябва да подчертаем, че през последните години се доказа, че не е важно само колко е стеснена артерията, а и какъв е характерът на плаката. Дали тази плака е разязвена, дали съдържа вакуоли, които са изпълнени с различни липидни фракции. Това е важно да бъде установено, тъй като става дума за фактори, които могат да доведат до развитието на инсулт, независимо че стенозата не е толкова значима.
- Т.е., при прояви на такава преходна исхемия, както я нарекохте, човек да не се успокоява е да си каже: е, беше страшно, но ми мина?
- Точно така, не просто да се успокоява, че му е минало, а напротив. Това е сигнал, че е абсолютно задължително да се премине към диагностика, защото вторият път най-вероятно симптоматиката няма да отзвучи.
- Доц. Петков, вие отбелязахте вече, че каротидните стенози протичат безсимптомно, но аз искам да ви попитам при такива състояния човек не усеща ли поне виене на свят?
- Пациентите получават виене на свят, когато имат проблеми с вертебралните артерии, които кръвоснабдяват малкия мозък. Клиниката, която развиват пациентите с каротидни стенози, както вече обясних, е като тази при инсулта - изтръпване и слабост в крайниците, невъзможност да се движат, нарушение в говора, увисване на устната - класическата симптоматика.
- Могат ли да се предотвратят инсултите, ако навреме се диагностицира стеснението на каротидните артерии?
- Могат да се предотвратят, разбира се, след като се диагностицират. Предотвратяването на съдови инциденти става с адекватното лечение на тези, които подлежат на медикаментозно лечение и адекватно хирургично поведение при тези, които трябва да бъдат оперирани.
-Какво се предприема при съмнение за такова състояние? Какво трябва да е поведението и на пациентите, и на специалистите?
- Най-често специалистите, при които попадат пациентите, са невролозите. Защото, ако те са развили т.нар. транзиторна исхемична атака, са имали инсултоподобна симптоматика е съвсем логично да отидат при невролог. Ако са получили инсулт, също се насочват към такъв специалист. Но има пациенти, при които се развива клиниката на генерализираната атеросклероза. Което означава, че те имат клинични оплаквания, характерни за стеснения и запушвания на кръвоносни съдове на краката или в корема. Искам да наблегна на това: при всички тези пациенти задължително трябва да се направи ултразвуков скрининг и на каротидните артерии.
Това се налага, защото между 30 и 50 % от пациентите с клиниката на атеросклероза на крайниците или на коремните съдове, имат в някаква степен и стеснение на сънните артерии. Независимо, че нямат клиника, те вече имат изява на развита атеросклероза в други анатомични области и трябва да се скринират задължително. Това обикновено се прави от съдовите хирурзи, тъй като тези пациенти най-често попадат при тях. Това са болни с аневризми на аортата, с хронична артериална недостатъчност на крайниците и именно съдовите хирурзи са запознати най-добре как се извършва скринингът при тези рискови болни.
