Доц. Петков, преди броени дни застанахте начело на Националното Дружество на съдовите хирурзи и ангиолозите, кои предизвикателства седят на дневен ред у нас?
- Предизвикателства не бих казал, защото от доста време дружеството следва определени направления по които е налице консесус сред всички съдови хирурзи в страната. От тази гледна точка моята задача ще бъде малко по-лесна - да следваме и да се развиваме в тези посоки, както и да бъде популяризирана съдовата хирургия като възможност за лечение на съдовите заболявания.
- Кои са тези направления?
- Основните насоки, които следваме в последните няколко години е да сме все по-активни в търсенето и налагането на нови методики и технологии, както и да вървим в посока съдовата хирургия в България да покрива европейските и световните стандарти. Неразделна част от тази задача е и международната интеграция на Дружеството с други сходни организации като Европейското Дружество по Съдова хирургия и Борда по съдова хирургия на Европейският Съюз на медицинските специалисти. Друго голямо направление е работата с младите медици. За наша голяма радост през последните години в редиците ни се вляха млади лекари, желаещи да вървят напред. Нашата задача е да им осигурим възможности за квалификация на най-високо ниво, както и условия тези млади хора да останат да работят в нашата страна. Разбира се, една сериозна колаборация с всички институции е от значение, тъй като през последните години сме изправени пред много предизвикателства и това налага да бъдем гъвкави и адаптивни. Нова насока на развитие пред нас за съжаление е Covid19. На последната ни национална конференция, коята се проведе преди дни една от големите теми беше лечението на съдовите усложнения на заболяването. Причинените от него тромбози са изключително чести и в цялата страна се води непрекъсната битка за подобряване на резултатите от лечението на тези остри състояния.
- Какво е състоянието на българската съдова хирургия в момента?
- Българската съдова хирургия в момента е на високо ниво. Има клиники, които владеят всички съвременни методики. В други няма достатъчно оборудване и персонал, но там също работят качествени специалисти. Те също имат желание за използване на нови методики, но поради редица причини не винаги може да им бъде осигурена нужната апаратура. Налице е и неравномерно разпределение на центровете в някой части от територията на страната. В последните години има позитивно движение в тази насока и очакваме постепенно нивото да се повишава.
- Колко са на брой структурите по съдова хирургия в страната и от колко имаме нужда?
- Броят на структурите е динамичен, защото се разкриват нови звена, нови болници, но не бих казал, че има недостиг. В региона на Североизточна България има по-малко отделения, но има и съдово-хирургични центрове с най-високо ниво на компетентност. Териториалното разпределение на хората, транспорта и бизнеса също оказват влияние върху локацията на здравните заведения. Това е причина в някои области с по-слабо населени региони местната медицинска помощ да осигурява възможност на пациента да достигне до високоспециализираните центрове по съдова хирургия.
- Точно от тази гледна точка не са ли сега повече структурите по съдова хирургия?
- Не бих казал, че са повече, като имаме предвид високият процент на сърдечно-съдовите заболявания сред населението. Освен това всички съдово-хирургични единици са формирани съгласно медицинските стандарти на страната и притежават необходимите нива на кометентност за лечение. Интерес ще представляват резултатите от новото преброяване на България, тъй като сега част от анализите се базират и на информация за населението от предходни години и на тази от НЗОК за преминалите пациенти. Считам, че структурите по съдова хирургия са достатъчно, и че трябва да се развиват и да вървят напред.
- Има ли достатъчно кадри за тях?
- Кадрите в цялата страна не достигат. Сестринският персонал е под минимума, специалистите в областта на медицината се изграждат с години и това е много голям проблем за цялата държава. При нас този проблем е същият – изключително голям е недостига на специалисти по здравни грижи, има прилив на млади лекари, но не е достатъчен.
- Правили ли сте сравнение между осигуреността със структури по съдова хирургия у нас и в ЕС?
- Много е различно и не могат да се използват усреднени показатели. Ще дам два примера с Дания и Германия, които са държави с изключително висок стандарт на живот, но с различно ниво на обезпеченост, с различни нужди и различно здравеопазване. Навсякъде е различно и има специфика.
- Защо се появяват усложненията след КОВИД и имате ли вече опит в овладяването им?
- Това е един от големите проблеми, който възникна с появата на КОВИД. Това е и причината съдовите усложнения да бяха сред основните теми на тазгодишната национална конференция. Особено внимание беше отделено на артериалните тромбози и емболии при пациенти, лекувани за КОВИД. Много клиники представиха опита, който са натрупали. Лечението е трудно, тежко, скъпо и невинаги желанията на съдовите хирурзи за успех се сбъдват. За съжаление понякога се стига и до ампутации. Единственото спасение е масовото ваксиниране, затова призоваваме хората да се имунизират, тъй като ситуацията може да стане много трудна.
- Успяхте ли да идентифицирате определен рисков контингент?
- За съжаление няма такъв. Пациентите са от всякакви възрастови и социални групи.
- Какво друго научиха съдовите хирурзи от КОВИД?
- Здравната система е под изключително голям натиск във всички специалности. В много от съдовите формирования се налага персонала да работи и в КОВИД зоните и в отделенията по съдова хирургия. Положението е тежко, а за съжаление прогнозите не изглеждат оптимистични.
- Сега положението по-тежко ли е в сравнение с миналата година?
- За нас няма разлика, имаме много пациенти.
- Има ли отлив отново на пациенти заради страха от КОВИД?
- Считам, че вече ситуацията е по-различна, има организация, която е създадена и пациентите могат да постъпят в болница и да бъдат оперирани. Това обаче увеличава натоварването на персонала, защото плановите, спешните и КОВИД болните трябва да бъдат лекувани едновременно. Ние сме лекари и ще продължим да лекуваме пациентите си, но ни се иска ситуацията да стане по-лека и КОВИД да отиде в историята. Това обаче няма да стане даром. Трябва да спрем с недоверието към доказаните световни медицински практики каквато е ваксинацията, която е спасила милиони човешки животи.
- С какво си обяснявате това недоверие към ваксините у нас?
- Трудно ми е да дам кратък отговор. Считам, че има много и различни причини. Има специалисти, които се занимават с този проблем, като по него трябва да се работи сериозно и непрекъснато с населението. Радостно е, че зачестиха обажданията на наши пациенти, които питат дали могат да се ваксинират, а един телефонен разговор с лекуващия лекар може да реши много проблеми. Нека хората бъдат по-активни и да търсят начини да бъдат по-здрави.
- Как може да се реши кадровата криза?
- Мисля, че има безброй примери по света как може да бъде решена. Моделът е ясен и работи навсякъде – висока квалификация, възможност за специализации и заплащане, което удовлетворява работещите 365 дни в годината, за да бъдат младите хора привлечени от професиите на лекар и специалист по здравни грижи, активно да желаят да ги изучават и практикуват.
