(Част 4 – Лечение)
Ефективното лечение на заболяването е свързано с категорично и окончателно преустановяване на пушенето (1-4).
По отношение на вида лечение, поведението се определя от степента на хроничната артериалната недостатъчност (ХАНК) (1-4).
Когато заболяването е причина за развитие на ХАНК първа и втора степен лечението се провежда с вазоактивни медикаменти, вазодилататори, антиагреганти (Pentoxiphyllin, Drosunal, Aspirin и др.). Предпазването от студови въздействия и микротравми на засегнатите крайници са част от лечебната програма. Препоръчва се и ходене с по-бавна скорост, тъй като по този начин се подпомага разработването на колатералното кръвообръщение (1-4).
При развитие на критична исхемия на крайника ( постоянни болки в хоризонтално положение на крайника и през нощта и оформяне на атонични рани и гангрена – ХАНК 3 и 4 степен) е необходимо извършване на ангиография и обсъждане на оперативно лечение. Най-често правената операция е байпас ( bypass) – при която с изкуствен кръвоносен съд (протеза) или собствена вена се заобикаля запушеният участък и кръвта се насочва под засегнатия артериален сегмент. За съжаление поради дифузните и дистални запушвания на артериите тази операция не може да се извърши в доста голям процент от случаите (3 -6).
При невъзможност за извършване на байпас много популярна оперативна техника в миналото беше симпатектомията – прерязване на някой симпатикусови нерви, които са отговорни за свиването на кръвоносните съдове в засегнатия от болестния процес крайник. В резултат на операцията се постига трайно разширяване на артериалните съдовете и подобряване на кръвоснабдяването (2,3,5,6). В последните няколко години тази интервенция обаче отстъпва на медикаментозното лечение с простагландини, които днес се считат за средство на избор при неподходящи за байпас пациенти. Двата препарата, които са най-популярни са Prostavasin и Ilomedin. Прилагат се бавно венозно, само в болнична обстановка, а курсът на лечение е 25 – 28 дни. Резултатите от лечението са изключително добри. Над 2/3 от пациентите се повлияват позитивно от приложението на простагландините (1-7).
В заключение трябва да подчертаем, че болестта на Buerger е изключително сериозно заболяване. При неправилно лечение и несериозен подход към него в съчетание с продължаване на пушенето, инвалидността е много висока.
Лечението е специфично, а ефект от него може да има само когато се провежда от опитни съдови хирурзи(1-4,6).
Професор Шигехико Шионоя - водещият специалист в диагностиката и лечението на болестта на Buerger в света по време на посещението си в Стара Загора.
1. Петков Д, Д. Луканова, А. Андреев, Тромбангиитис облитеранс (ТАО) или болест на Бюргер, В: Съдови заболявания, Издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 1998
2. Петков Д, Болест на Бюргер, Ангиология и съдова хирургия, 3, 2001
Петков Д, Съвременни аспекти в диагностиката и лечението на болестта на Buerger, Докторска дисертация, София 2005
Петков Д, Болест на Buerger – какво научихме за 100 години?, Ангиология и съдова хирургия, 2010, под печат
Andreev A, D. Petkov, T. Kavrakov, Surgical revascularization on Buerger’s disease patients – a 12-years experience, International Journal of Angiology, 12, 2003
S. Shionoya – лична кореспонденция
S. Shionoya, Diagnostic criteria of Buerger’s disease, Int. J. Cardiol, 1998, Suppl. 1
