Дълбока Венозна Тромбоза (ДВТ)
(Част 2)
(Част 2)
При поставянето на диагнозата, ДВТ трябва да се
разграничи от вътремускулен хематом, целулит, туморна компресия в таза или
коремната кухина, артрит, лимфедем, постоперативен оток и други.
Лечението на ДВТ включва задължителни хоспитализация
и пълен покой на легло с елевация на крайника, тъй като до 5-6 ден от
развитието на заболяването тромбите във вената не са добре фиксирани към
стената на съда и съществува много голям риск от откъсването им и развитие на
белодробна тромбоемболия (БТЕ).
В миналото прилагането на нефракциониран хепарин
беше задължителен елемент от лечението, но днес нискомолекулярните хепарини
(НМХ) с техните предимства (нисък риск от кървене, лесна и бърза апликация) са
изместили напълно приложението му. Обикновенно НМХ се прилагат подкожно един
или два пъти дневно в зависимост от използвният медикамент.
Следващият елемент от лечебната програма е
застъпването на НМХ с антикоагулант приеман през устата. За коригиране и
оптимизиране на дозата се контролират ПТВ и INR, като необходимата доза и
амбулаторното наблюдение се предписват и осъществяват от съдов хирург.
Прилагането на венотонични препарати (Detralex, Dioket) е
неотменен елемент от
лечебната програма.
През цялото време на лечението на ДВТ прилагането на
външна еластокомпресия е залължително. В болнични условия може да се използва
еластичен бинт, който в амбулаторни условия се заменя с еластичен чорап, чиито
дължина и сила на компресия се определят от лекуващият съдов хирург.
При много тежко протичане на ДВТ, може да се проведе
транскатетърна тромболиза. При провеждането на процедурата чрез специално
конструиран катетър, вкаран в засегнатата вена върху образуваният тромб се
прилага фибринолитичен медикамент, който разтваря тромботичните маси. Този тип
лечение обаче може да се приложи само във високоспециализирани клиники, които
разполагат с необходимата апартура и добре обучен персонал.
След завършването на болничния престой, в
амбулаторни условия се провеждат индиректна антикоагулантна и венотонична
терапия, съчетана с външна еластокомпресия и периодичен контрол на
антикоагулантното лечение.
Ултразвуковият контрол на процеса на разграждане на
тромба в поликлинични условия трябва да се извършва след назначаване от съдов
хирург, а не самоцелно и безразборно.
Профилактиката на ДВТ и БТЕ е задължителна. Тя
включва ранно раздвижване и вертикализиране на всички оперирани болни и
приложение на нискомолекулярни хепарини и елстокомпресия в следоперативния
период. Носенето на еластични чорапи с профилактична компресия при хората работещи
в право и седнало положение, както и при пътуващите продължително с автобус и
самолет са задължителни. Периодичните разходки между седалките също допринасят
за редукцията на риска от развитие на ДВТ и БТЕ.
Всички бременни жени с разширени вени и анамнестични
данни за ДВТ или с налични рискови фактори за развитието и трябва да са под
наблюдение и контрол от съдов хирург до завършването на бременността.
- Андреев А, Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009, 156-171
- Андреев А, Д. Луканова, Дълбока Венозна Тромбоза, Ангиология и Съдова хирургия, София, 2001, 6, 5-18
- http://en.wikipedia.org/wiki/Deep_vein_thrombosis
