Екстракраниална
мозъчносъдова патология
(Част 1)
Каротидни
стенози
Каротидните
стенози представляват стеснение (стеноза) на сънните артерии, най често
разположено в областта на разделянето (бифуркацията) на общата сънна артерия на
вътрешна и външна сънни артерии. Заболяването е изключително често и една от основните
причини за развитието на мозъчен инсулт.
Клинично
каротидните стенози се разделята на асимптомни и симптомни.
Асимптомните
стенози са изключително коварни, защото протичат скрито за пациента и лекаря и
първата им изява може да е тежък мозъчен инсулт.
При симптоматичните
стенози се наблюдават транзиторни
исхемични атаки (ТИА)-развитие на неврологичен дефицит, които да може да
продължи от няколко минути до 24 часа. В тези случай може да се наблюдават
„искри” при затворено око, затруднения или невъзможност за говорене,
изтръпване, безчувственост и неспособност за движение на крайниците и др.
Наличието на такава симтоматика е абсолютна индикация за незабавни
специализирани изследвания. Най-сериозното услажнение на каротидните стенози е
развитието на исхемичен мозъчен инсулт с пълно развитие на клиничната му
картина.
При прегледа е
много важно да се търсят данни за преминали ТИА. Задължителна е и аускултацията
на каротидните бифуркации със слушалка, тъй като може да се установи наличие на
шум в областта на стенозата.
Най-важното
изследване за първоначалното поставяне на диагнозата е Доплерсонографията на
каротидните артерии. При провеждането на изследването може да се установи вида
на плаката, стесняваща сънната артерия – дали е хомогенна или е разязвена и
т.н.(Снимка 1).
Снимка 1.
Необходимо е и извършване на оценка на степента на редуциране
на мозъчното кръвообръщение. След първоначалното поставяне на диагнозата
задължително се извършват скенер (КАТ) на мозъка и ангиография (виж снимки)
на аортната дъга и каротидните артерии.
Лечението на
каротидните стенози е оперативно. То трябва да се проведе преди развитието на
мозъчен инсулт и затова има профилактичен характер. Симптоматичните каротидни
стенози се оперират задължително. При асимптоматичните стенози преценката
трябва да е много внимателна. Днес се счита, че асимптоматичните стенози на вътрешната сънна артерия достигащи над
75-80% подлежат задължително на оперативно лечение.
Стандартната оперативна
интервенция включва каротидна ендартеректомия (премахване на плаката
причиняваща стеснението) и поставяне на „пач” – кръпка от синтетичен материал,
която цели да разшири мястото на премахнатата плака и да предотврати повторно
стеснение. При извършване на оперативните интервеции големите следоперативни
инциденти (инсулт+смъртност) се движат между 3 и 5%.
В последните
няколко години все по-широко навлизат минимално-инвазивните процедури –
дилатация(разширение) на каротидната стеноза и поставяне на стент. За
извършването на тези процедури също е нужна много прецизна оценка.
