Вестник „Доктор”
Брой 28 (591) , 15-22.07. 2013 г.
Яна Бояджиева
-
Доц. Петков, що за заболяване е болестта на Бюргер и
откъде носи наименованието си?
-
Счита се, че болестта на Бюргер е системно,
най-вероятно автоимунно хронично-възпалително заболяване на малките и
среднокалибрени артерии, предимно на крайниците. Интересно е, че има характерно
географско разположение – предимно засяга населението на Балканския полуостров,
Средиземноморието и Азиатския континент. В нашата страна заболеваемостта е 14
души на 100 хиляди население, а пациентите с болест на Бюргер са 12,3 на сто от
общия брой болни с периферни артериални оклузивни заболявания. Счита се, че
болестта засяга най-вече мъже пушачи под 50 годишна възраст, но непрекъснато
нараства и броят на заболелите жени в световен мащаб. В България съотношението
мъже/жени е 11/1. Наименованието е в чест на неговия откривател – д-р Лео
Бюргер, който през май, 1908 година на срещата на Асоциацията на американските
лекари във Вашингтон представя свой доклад. В този доклад той за първи път
описва точно клиничните и патоанатомични характеристики на болестта. До смъртта
си през 1943 година д-р Бюргер работи непрестанно върху наблюдението,
диагностиката, лечението и популяризирането на заболяването и публикува
непрестанно своите клинични наблюдения и резултати. Въпреки това, едва през 1976 година заболяването е признато
официално от медицинските среди в световен мащаб и тогава получа наименованието
болест на Бюргер.
-
Известни ли са причините за тази болест?
-
За близо 100-годишният период, през който се изучава
заболяването, са обсъждани различни причини за развитието му – студова травма,
инфекциозни причинители (стрептококи,
тиф, дерматомикози, рикетсиози и други), аллергии, хранителен дефицит, но без
да бъде доказана категорична връзка със започването и протичането на
патологичния процесс. Установена е обаче връзка между качеството на живот и
развитието на болестта. В световен мащаб се
наблюдава по-голяма заболеваемост
сред групи от населението с нисък стандарт на
живот. В България интерес предизвиква нарастването на броя на нови пациенти
през 1991 г. и периода 1995-1997 г. Като вероятна
причина може да се обсъжда пониженото качество на живот в страната през тези
периоди. В началото на 21 век все повече надделява мнението, че причина за
заболяването е автоимунен процес, засягащ и увреждащ не само артериалните, но и
венозните съдове. В резултат на това се развиват стенози (стеснения) и
обтурации (тромбози) с последваща остра или хронична артериална недостатъчност
на крайниците. Безспорен факт обаче е, че всички пациенти с болестта на Бюргер
са пушачи. Увеличаването на броя на заболелите жени се свързва също с
нарастването на жените пушачи. Днес се приема, че отказването на цигарите води
до клинично подобрение и спиране прогресирането на болестта. Докато при
продължаващите да пушат не само че лечението е неефективно, но и болестта
започва да обхваща нови участъци в кръвоносните съдове. И в крайна сметка
най-често се стига до некрози и гангрени на пръстите и крайниците.
-
Как се проявява болестта, има ли първоначални признаци,
типични за това заболяване?
В началото
преобладават оплаквания от изтръпване и изстиване на пръстите, космите започват
да опадват, повишава се чупливостта на ръбовете на ноктите. Постепенно се
появява т.нар. клаудикацио интермитенс като най-често то е от периферен тип –
болката при ходене се локализира в стъпалото. Впоследствие се появяват
нетърпими болки в покой и през нощта. Ако не се вземат мерки, се развиват
гангрена и атонични рани по пръстите и стъпалото. Когато в болестния процес
биват въвлечени артерии от други басейни на човешкото тяло, тогава се развива
съответната симптоматика: при засягане на коронарните артерии – сърдечен
инфаркт; при засягане на мозъчните – мозъчен инсулт; при засягане на коремните
– т.нар. ангина абдоминалис.
-
Могат ли да се определят отделни етапи от протичането
на болестта и с какво се характеризират?
-
Да, болестта протича в следните форми:
мека – след
адекватно провеждане на лечение и спиране на тютюнопушенето не се развиват
некрози и гангрена на крайниците;
типична –
заболяването протича вълнообразно с периодично влошаване – появяват се болки в
покой и се възникват атонични рани и гангрена. Следва подобряване на клиничната
картина и овладяване на симптоматиката при адекватно лечение и, разбира се, без
тютюнопушене;
псевдоемболична
форма – на пръв поглед тя започва внезапно и наподобява клиничната картина на
емболия с развитие на остра артериална недостатъчност. Това означава
рязко започваща нетърпима болка,
изчезване на
чувствителността и ограничаване в различна степен на двигателната активност на
пръстите;
генерализирана
форма – при нея след развитие на първоначалната симптоматика заболяването
авансира непрекъснато с ангажиране на четирите крайника и развитие на коремна,
мозъчна и сърдечна симптоматика. Смъртността при тази форма на болестта е
висока – 43 %;
комбинирана
форма – тук върху засегнатите от болестта на Бюргер артерии се наслагват
промени, дължащи се на атеросклероза или диабетна макроангиопатия – най-често в
артерии с по-голям калибър. В резултат на това се развива т.нар. „смесена”
артериална декомпенсация.
-
Кажете няколко изречения за диагностиката. Кое е
характерното?
-
Първо, диагнозата задължително се поставя от опитен
съдов хирург или ангиолог. Като най-лесно приложим за диагностициране на
болестта, изхождайки от клиничната картина, са се наложили критериите на
Ш.Шпиноя, който приема, че при наличие на следните 5 симптома, диагнозата е
сигурна. Ето кои са те: 1. Мъже под 50 годишна възраст. 2. Пушачи. 3. Наличие
на периферни артериални запушвания. 4. Наличие на тромбофлебити и/или въвличане
на артериите на горните крайници в процеса. 5. Липса на рискови фактори за
развитие на атеросклероза и диабет. За съжаление поставянето на диагнозата само
по клинични критерии не е достатъчно, тъй като трябва да се отговори и на други
въпроси, няма да ги изброявам, те касаят специалистите. Само ще изтъкна, че
задължително се снема ангиологична анамнеза и статус, извършва се и Доплер
сонография. При наличието на критична исхемия се извършва и артериография на
засегнатия крайник. Ангиографската картина е много важна за поставяне на
диагнозата.
-
Съществува ли ефективна терапия?
-
Пак ще повторя, че ефективното лечение е свързано с
категорично и окончателно преустановяване на пушенето. Видът лечение се
определя от степента на т.нар. хронична артериална недостатъчност (ХАНК).
Когато заболяването, за което говорим, е причина за развитие на ХАНК първа и
втора степен, се провежда лечение с т.нар. вазоактивни медикаменти,
вазодилататори, антиагреганти. Предпазването от студови въздействия и
микротравми на засегнатите крайници са част от лечебната програма. Препоръчва
се ходене с по-бавна скорост, тъй като така се подпомага разработването на
т.нар. колатерално кръвообращение.
-
Кога се налага операция?
-
Когато болният започне да получава постоянни болки в
хоризонтално положение на крайника и през нощта; когато се появят атонични рани
и гангрена, тогава говорим за трета и четвърта степен на хронична артериална
недостатъчност и съответно се обсъжда оперативно лечение. Най-често правената
операция е байпас, при която с изкуствен кръвоносен съд (протеза) или собствена
вена се заобикаля запушеният участък и кръвта се насочва под засегнатия артериален
сегмент. За съжаление поради дифузните и дистални запушвания на артериите, тази
операция не е подходяща в доста голям процент от случаите.
Тогава се
прилага медикаментозно лечение с простагландини.
