Вестник "Доктор", Брой 25 (638), 23 - 30. 06.2014 г.
Яна Бояджиева
В днешния брой на в-к „Доктор” ще
припомним основните моменти от симптоматиката, лечението и профилактиката на
варикозната болест и нейните усложнения. По темата разговаряме с доц. д-р
Димитър Петков, д.м. – началник на отделение по съдова хирургия в болница ”Св.
Иван Рилски” в Стара Загора и републикански консултант по съдова хирургия. Доц.
Петков е член на дружествата по ангиология и съдова хирургия и флебология, на
Българското дружество по ендоваскуларна терапия, както и на международни
организации в тази област.
ХОРАТА НЕ СА ДОСТАТЪЧНО ИНФОРМИРАНИ
ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО ИЛИ НЕ МУ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ, ОЧАКВАЙКИ ДА ОТШУМИ СЛЕД ВРЕМЕ
-
Доц. Петков, ние с вас и друг път сме обсъждали
клиничната картина, лечението и профилактиката на разширените вени. Има ли
нещо, което е важно да се научи по тази тема?
-
Интересното по тази тема е, че около милион и половина
българи страдат от разширени вени, а се лекуват само 40 хиляди от тях.
-
Каква е причината?
-
Хората не са достатъчно информирани за заболяването и
не знаят, че то прогресира непрекъснато.
-
Да припомним все пак първите признаци и симптоми на
това състояние.
-
При разширени вени страдащият усеща тежест, умора,
напрежение в крайниците като тези признаци нарастват в следобедните часове, появяват
се и първите разширени вени.
-
Какво следва да предприемат?
-
Естествено, че е при подобни оплаквания е нужно да се
вземат бързи мерки, за да се предотвратят усложненията. Т.е. да се консултират
при специалист съдов хирург и съответно да се лекуват.
-
Да опишем с няколко изречения лечението на разширените
вени? Предполагам то е комплексно?
-
Да, лечението е комплексно като задължителни са
режимът, двигателната активност и приемът на специалните за болестта медикаменти
– т.нар. венотоници. Важна част е използването на външна еластокомпресия (еластични
чорапи). Най-ефективни са обаче лазерната аблация и склеротерапията – те са
най-съвременните лечебни методи и са доказали високата си ефективност в цял
свят.
-
Означава ли, че тези два съвременни метода се прилагат
на по-късен етап от заболяването?
-
Когато се появи проблем, пациентът отива при съдов
хирург, който след преглед решава какви изследвания са нужни и какво лечение
трябва да се предприеме. Един добър специалист винаги преценява какъв точно лечебен
план да предложи на своят пациент. Трябва да изтъкнем обаче, че все още в
България тези най-съвременни методи на лечение се прилагат само в няколко
центъра.
-
Какви са предимствата на лазерната аблация и
склеротерапията?
-
Изключителната лекота с която ги понасят пациентите.
-
След приключване на лазерната процедура
болният става от операционната маса
и започва да ходи. Дори на другия ден
спокойно може да бъде на работа. Склеротерапията също позволява на пациента да
има нормална двигателна и спортна активност, както и работен режим веднага след
процедурата. Докато при класическата операция нещата са доста по-сложни и
възстановителният период е по-дълъг.
-
Кога се налага класическа операция?
-
Когато заболяването е много напреднало и с останалите
методики не може да се постигне задоволителен резултат.
-
Доц. Петков, предлагам да отделим повече внимание на
усложненията на варикозната болест. Кои са най-често-срещаните?
-
Тромбофлебитът и появата на незарастващи рани по
краката са най-честите усложнения на варикозната болест.
-
Може ли човек сам да заподозре, че развива
тромбофлебит?
-
Първо да уточним – тромбофлебитът е два вида – на повърхностните
вени и на дълбоките вени. Повърхностният тромбофлебит се проявява със
зачервяване и втвърдяване на вената, съпроводени с болка. По-коварен е
тромбофлебитът на дълбоките вени.
-
Защо?
-
Защото много често се проявява единствено с оток на
подбедрицата или на целия крайник. Затова при появята на оток веднага трябва да
се търси съдов хирург. В противен случай може да се стигне от откъсване на
тромба, да се развие тромбоемболия и човекът да загине.
-
Разкажете по-подробно за това коварно състояние – дълбока
венозна тромбоза.
-
Изключително разпространено и опасно заболяване. В
страните от ЕС всяка година се регистрират 648 хиляди случая на дълбока венозна
тромбоза като, забележете, при цели 67 на сто от тях се развива белодробна
емболия. Белодробната емболия е най-тежкото усложнение на дълбоката венозна тромбоза
и е причина за над 25 хиляди смъртни случая в Европа всяка година.
-
Аналогична ли е ситуацията в България? Има ли
статистика?
-
В България липсва точна информация относно дълбоката
венозна тромбоза и белодробната емболия. Но, да, по аналогия с данните от ЕС
всяка година би трябвало да се регистрират около 16 хиляди случая на дълбока
венозна тромбоза,
последвани от над
5 500 смъртоносни белодробни емболии.
Това означава, че дълбоката
венозна тромбоза е едно от водещите заболявания, предизвикващи смърт в нашата
страна.
-
Какви са провокиращите фактори за развитие на това
коварно заболяване?
-
Обездвижване, травми и счупвания на крайниците,
обезводняване, големи оперативни интервенции, продължителни пътувания със
самолет и автобус, както и злокачествени заболявания. Болестта започва с
образуване на тромби най-често във вените на подбедрицата, както вече споменах,
като постепенно се засягат и други дълбоки вени, дори и тези в таза. В началото
тромбите не са залепнали към венозната стена и опасността от откъсването и
попадането им в белия дроб с последващо развитие на белодробна тромбоемболия е
много голяма.
-
Какво усеща болният?
-
Първият и най-чест симптом е появата и прогресирането на
оток в засегнатия крайник. Постепенно се появяват дискомфорт, напрежение,
болка, синкаво оцветяване на кожата. Подкожните вени може да са разширени.
-
Може ли да се овладее това състояние и да не се стигне
до белодробна емболия?
-
Може, ако при най-малкото съмнение болният потърси
консултация със съдов хирург. При необходимост се извършва т.нар.
доплерсонография на вените в засегнатия участък. След поставяне на диагнозата
болните се лекуват в специализирано съдово-хирургично звено. Прилагат се т.нар.
хепаринови препарати инжекционно. Изключително важно е в първите часове
обездвижването на легло – предвид опасността от откъсване на тромби и
попадането им в белия дроб. Впоследствие част от тези тромби „се разтварят”, а
друга част постепенно се фиксират за венозната стена и така рискът от развитие
на белодробна тромбоемболия постепенно намалява.
