"Здравна поща" бр. 41, 13 - 19.10. 2014 г.
Мадлен Иванова
.JPG)
В края на миналия месец в Стокхолм се проведе 28-та среща на
Европейското Дружество по Съдова хирургия.
Участник в научния форум беше и доц. Д-р Димитър Петков, началник на
Отделение по съдова хирургия в МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора.
Доц. Петков, какви са впечатленията от годишната среща на вашите
колеги?
- Като цяло нещо революционно ново
като техническо достижение, оперативна методика или медикамент не беше
представено. Силно впечатление обаче направи агресивността при прилагането на
ендоваскуларните („безкръвни”) операции, разширяването на индикациите им и
подобрените резултати. Практически навлизаме в етап от развитието на този вид
процедури, в който доста от нещата, които в близкото минало се считаха за
трудни или невъзможни, благодарение на нарастналите технически възможности и
опит на съдовите хирурзи в световен мащаб стават изпълними и ефективни. Разбира
се говоря за водещите в това отношение световни школи, но именно за това са
тези форуми – да получим знания и умения от най-добрите и да ги прилагаме в
ежедневната си практика.
Как се съизмерва българската съдова хирургия с постиженията на колегите
ви от Европа?
Българската съдова хиругия
поизостава в областта на прилагането на
ендоваскуларните процедури. Но причината е недофинансирането на част от консумативите,
които се използват. Така например при поставянето по безкръвен път на изкуствен
кръвоносен съд вътре в разширената аорта (аневризма), болният си тръгва от
болницата до ден, два. В Стокхолм отново се потвърди , че в цял свят това вече
е рутинна процедура. В България въпросът за финансиране на тези устройства още
не е решен, въпреки че Българското дружество по съдова хирургия работи упорито
в тази насока. Разбира се, аз съм оптимист
и се надявам в скоро време този проблем да намери решение.
Вашето отделение е едно от водещите в страната и в лечението на венозните
заболявания – какви са новостите в тази област?
И тук възможностите на
ендоваскуларните процедури нарастват. Особен интерес предизвика лечението на
тежките тромбофлебити с ендоваскуларни процедури – разтваряне на тромба с
медикамент, последвано от поставяне на стент. Искрено се надявам в най-скоро
време това да стане рутинна процедура и в България. Бих искал да изтъкна, че
нашето отделение разполага с всичко необходимо за провеждане на тези процедури.
Проблем остава финансирането им.
