Болест на Бюргер или Тромбангиитис облитеранс
(Част 3 – Диагностика)

Диагнозата болест на Buerger задължително се поставя от опитен съдов хирург или ангиолог. Като най-лесно приложими за диагностициране на болестта, изхождайки от клиничата картина, са се наложили критерийте на Ш. Шионоя, който приема, че при наличие на следващите 5 изброени симптома диагнозата е сигурна, а именно:
1.Мъже под 50 годишна възраст.
2.Пушачи.
3.Наличие на периферни артериални запушвания.
4.Наличие на тромбофлебити и/или въвличане на артериите на горните крайници от процеса.
5.Липса на рискови фактори за развитие на атеросклероза (хиперхолестеролемия, високо кръвно налягане) и диабет (3,6,7).
За съжаление поставянето на диагнозата само по клинични критерии не е достатъчно, тъй като трябва да се отговори и на други въпроси – кои артерии са засегнати и в каква степен, какъв е стадия на хроничната артериална недостатъчност, какво ще бъде лечението – медикаментозно или оперативно и т. н? Още повече, че заболяването се среща все по-често и сред жени пушачи и ако спазваме стриктно предложените критерии, то при пациентките от женски пол диагнозата остава не дотам сигурна (1,2,3,5).
Тук задължително се снема ангилогична анамнеза и статус и се извършва Доплер сонография. При наличието на критична исхемия се извършва и артериография на засегнатия крайник. Ангиографската картина има определена специфика и на нейната база се поставя окончателната диагноза. Изхождайки от анатомичните области на наличните стеснения и запушвания се определя и последващото лечебно поведение (2,3,5). Характерни ангиографски изменения за болестта са: пълните и на продължителни участъци запушвания на артериите най-често около и под коляното и на стъпалата (снимка 1);

Снимка 1. Дифузно запушване на задколянната и подколенните артерии при болестта на Buerger.

наличието на нормален образ на артериите в незасегнатите участъци; развитата в различна степен колатерална мрежа (малки съдове, по които кръвта заобикаля запушените участъци) с характерен образ – „кореноподобни”, паякообразни”, с вид на „тирбушон” и др. (снимки 2 и 3)(1-4).

Снимка 2. Засягане на дълбоката и повърхностна бедрени артерии при болестта на Buerger.

Снимка 3. Типична колатерална мрежа при болестта на Buerger.

След обстоен и индивидуален анализ на получената информация, диагнозата болест на Бюргер може да се постави със сигурност.

1. Петков Д, Д. Луканова, А. Андреев, Тромбангиитис облитеранс (ТАО) или болест на Бюргер, В: Съдови заболявания, Издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 1998
2. Петков Д, Болест на Бюргер, Ангиология и съдова хирургия, 3, 2001
3. Петков Д, Съвременни аспекти в диагностиката и лечението на болестта на Buerger, Докторска дисертация, София 2005
4. Петков Д, Болест на Buerger – какво научихме за 100 години?, Ангиология и съдова хирургия, 2010, под печат
5. Andreev A, D. Petkov, T. Kavrakov, Surgical revascularization on Buerger’s disease patients – a 12-years experience, International Journal of Angiology, 12, 2003
6. S. Shionoya – лична кореспонденция
7. S. Shionoya, Diagnostic criteria of Buerger’s disease, Int. J. Cardiol, 1998, Suppl. 1