ДВИЖЕНИЕТО СПАСЯВА ОТ РАЗШИРЕНИ
ВЕНИ
07-08-2017 10:37
Слава
АНАЧКОВА
slava.anachkova@gmail.com
АНАЧКОВА
slava.anachkova@gmail.com
Терапията е бърза и безболезнена,
но усложненията се лекуват трудно, твърди съдовият хирург доц. Петков
Не подценявайте тежестта и
болките в краката. Дори да не са видими, разширените вени „работят" и
могат да предизвикат сериозни усложнения. В риск са всички хора, които прекарват
деня си в седнало или изправено положение, без да се движат. Какво е спасението
и как да предотвратим неприятната от естетическа гледна точка гледка?
Разговаряхме със съдовия хирург от Болница „Тракия" доц. Димитър Петков.
Хроничната венозна болест,
известна също като варикозни вени, се счита за една от болестите на
съвременната цивилизация. Провокират я трайните промени в начина на живот на
хората, който става все по-заседнал и буквално спира движението на кръвта.
Венозната система пък не може да изтласква кръвта сама и разчита прочти изцяло
на мускулатурата. Ето защо без движение
кръвообръщението ни замира,
а кръвта се задържа в най-ниските части на тялото.
Застоят от своя страна повишава налягането в съдовете и те набъбват по
най-неприятния за окото начин.
„Много хора днес работят седнали пред компютрите си и са
обездвижени. Застрашени са и онези, които прекарват деня в изправено положение,
без да се движат. Затова казваме, че разширените вени са болест на
цивилизацията”, обясни доц. Петков.
По принцип състоянието се провокира от дефект в една от
тъканите, изграждащи венозната стена. Но на практика се нарушава функцията на
венозните клапи, които се грижат за това кръвта да се движи само към сърцето.
Когато те не работят, част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните
крайници и с времето се появяват разширените вени. Установено е също така, че
има наследственост, но любопитното е, че предава основно по женска линия – от
майка на дъщеря или през поколение от баба на внучка.
Пациентите рядко обръщат внимание на ранните симптоми на
болестта, но обикновено се оплакват от тежест в краката, умора, напрежение,
изтръпване, мравучкане. С напредване на заболяването започват да се забелязват
различни по диаметър разширени вени по краката. В началото са по-малки, после
стават по-големи, постепенно стават нагънати, а в по-напредналите фази на
болестта
се появяват кожни изменения.
„Кожата започва да потъмнява, особено около глезените и
от вътрешната част на краката”, уточнява доц. Петков. Тези симптоми са ясен
сигнал за специалистите, че състоянието вече не е безобидно.
Най-тежкото усложнение на варикозната болест са венозните
язви. Това са отворени незарастващи рани, дължащи се на хроничната венозна
недостатъчност. Разположени са най-често от вътрешната страна на двете
подбедрици, в областта на глезените. Лекуват се много трудно и продължително, а
пациентите плащат висока социална цена, тъй като стават нетрудоспособни. Язвите
причиняват силни болки, изискват специални грижи и хората често започват да
странят от близките си, затваряйки се у дома, разказва за живота на своите
пациенти съдовият хирург. „Много е трудно да се живее с това непрекъснато
хронично страдание и то напълно променя ежедневието им”, допълва доц. Петков.
Истинската опасност за здравето обаче се появява, когато
разширените вени провокират тромбофлебити
на дълбоката и повърхностна венозна мрежа. Състоянието не
е за подценяване, тъй като води до развитие на белодробна тромбоемболия, която
е една от най-разпространените причини за смърт в света, отбелязва
специалистът.
По думите му, хората не бива да чакат венозната болест да
се усложни, за да започнат терапия. Колкото по-рано се потърси лекарска помощ,
толкова по-добри са и шансовете пациентите да се справят с проблема. Тогава се
ползват по-малко инвазивни методи, а медикаментозното и локално лечение дава
по-добри резултати.
Първата стъпка към излекуването е тоталната промяна в
начина на живот, който трябва да включва повече движение. Добрата новина е, че
не е необходимо да се занимаваме с професионален спорт или да прекарваме дълги
часове във фитнес залата.
Ходенето пеша е напълно достатъчно,
При това точно толкова, колкото ни доставя удоволствие.
Другият възможен вариант за профилактика е използването на еластични чорапи,
които да ускоряват кръвния поток и да намаляват венозния застой. В летните жеги
обаче е немислимо да се увием с допълнителен кат дрехи, а и не всяка професия
позволява ползването на подобно облекло. „Не можеш да задължиш един болен да
прави неща, които му създават допълнителен дискомфорт”, убеден е доц. Петков и
съветва пациентите си просто да намират време да ходят пеша. Обикновено на този
етап се включват и медикаменти, които подобряват тонуса на венозната система.
Когато движението не помага, на помощ идват модерните
неинвазивни процедури. При диагностицирани разширени вени съдовите хирурзи
най-често прибягват до лазерната и радиофреквентната аблация. И при двата
метода венозните съдове се обработват чрез нагряване, което
слепва стените и намалява размера им,
без да се налага те да бъдат изваждани от тялото. Ползва
се местна упойка, а рискът от рецидив е минимален. Сред щадящите методи за
лечение е и склеротерапията, при която вената се инжектира със специално
вещество, което предизвиква определени процеси в съдовете и в крайна сметка ги
свива. За сравнение, при отворената хирургия разширената вена се издърпва от
мястото си по специален начин (т. нар. стрипинг) и функциите й се прекъсват,
тъй като тя така или иначе работи паразитно.
„Лазерната аблация се счита за скъпа процедура, но става
много бързо и лесно. Пациентът буквално от операционната маса може да си отиде
вкъщи. Възстановяване няма,
хората се връщат на работа
още на следващия ден”, посочи предимствата на
съвременната терапия доц. Петков.
Единственият проблем в случая е, че понякога пациентите
изминават доста дълъг път до правилния специалист и до точното лечение.
Причината е, че когато имат рана обикновено се обръщат към хирург, а когато
забележат кожно изменение – при дерматолог. В резултат на това дълго време се
лекуват неправилно и вместо да се подобрява, състоянието им на практика се
влошава.
„Раните и кожните изменения са класически симптоми за
заболяване на кръвоносните съдове. Затова е изключително важно хората да се
обръщат към компетентен съдов хирург”, съветва доц. Петков.
-->
