Дълбока Венозна Тромбоза
(ДВТ)
(Част 1)
Дълбоката Венозна Тромбоза (ДВТ) е изключително разпространено и опасно
заболяване. Годишно в страните от Европейския съюз се регистрират 648 000
ДВТ. От тези пациенти 435 000
развиват Белодробна Емболия (БЕ). По данни от проведените аутопсии при
500 000 от починалите се установява наличие на ДВТ. В САЩ ежегодно се
регистрират около 600 000 хоспитализации по повод ДВТ. БЕ е причина за
25 000 смъртни случая всяка година, като 90% от случайте се дължат на предхождаща
ДВТ. При липса на точна информация по
този въпрос в България по аналогия би трябвало да се регистрират около
16 000 случая на ДВТ с над 5500 смъртоносни БЕ за година. Посочените данни
превръщат ДВТ в едно от водещите заболявания предизвикващи преждевременна смърт.
Другото много тежко усложнение е развитието на Постромбозен Синдром (ПТС),
който ще бъде разгледан в друга публикация.
Дълбоката венозна тромбоза започва
с образуване на тромби най-често във вените на подбедрицата, като постепенно се
обхващат в. Поплитея, в. Феморалис и дори в. Илиака (в таза). В началото
тромбите не са фиксирани към венозната стена и опасността от откъсването им и
попадането в белия дроб с последващо развитие на БТЕ е голяма.
Рискови фактори за развитието на
ДВТ са обездвижването, травмите и фрактурите на крайниците, големи оперативни
интервенции, продължителните пътувания със самолет и автобус, злокачествени
заболявания (на които ДВТ може да е първата изява).
В клиничната картина на
заболяването най-честия симтом е появата и прогресирането на оток в засегнатия
крайник, чувството за напрежение и дискомфорт, както и различна по интензитет
болка. Също така се наблюдават синкаво-ливидно оцветяване на кожата и ригидност
на мускулатурата. В някои от случайте могат да се наблюдават и разширени и
кръвонапълнени нормални подкожни вени.
При наличие и на най-малкото
съмнение за развитие на ДВТ прегледът от съдов хирург е задължителен. По негова
преценка прегледът може да продължи и с извършването на Доплерсонография (ДСГ) на
вените в засегнатия участък. Днес при поставянето на диагнозата Дуплекс и
Триплекс ДСГ (виж снимка) напълно е заместила флебографията, а при нужда може
да се извърши и спирална СТА (виж инструментални изследвания при съдовизаболявания).
Поставянето на диагнозата изисква
хоспитализация и лечение в специализирано съдово-хирургично звено.
- Андреев А, Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009, 156-171
- Андреев А, Д. Луканова, Дълбока Венозна Тромбоза, Ангиология и Съдова хирургия, София, 2001, 6, 5-18
- http://en.wikipedia.org/wiki/Deep_vein_thrombosis
- http://171.66.125.162/content/2004/1/439.full
- http://emedicine.medscape.com/article/1911303-overview#a0101
