Поставянето на диагноза при съдовите заболявания се базира на два основни компонента.
Първият от тях е съдовата анамнеза. Тя включва въпроси, търсещи характерни за съдовите заболявания симптоми. За заболявания на артериалната система могат да подсказват: бледост, студенина и изтръпване в крайниците, мускулни схващания (крампи), усилваща се болка при ходене, принуждаваща пациентът да спира и да почива (claudicatio intermittens), засилващи се нощни болки най-често в пръстите и стъпалата, намаляване на окосмяването в периферните области на крайниците, гъбични инфекции по ноктите, незаздравяващи ранички на или между пръстите, почерняване и втвърдяване на определени участъци от кожата (некроза) (http://www.angiology.ch/grafiken/raucherbein.jpg) (1,5).
За заболявания на венозната система могат да говорят: изявени в различна степен повърхностни разширени вени (http://www.vnus.com/images/varicose_veins_lrg.jpg),
поява на умора и тежест в долните крайници в края на деня, оток в областта на подбедриците, който се редуцира при покой (http://www.activahealthcare.co.uk/images/conditions/cond_chronic_oedema.jpg),
синкаво – червеникаво (ливидно) оцветяване на кожата, трофични промени над вътрешната част на глезена (кафеникаво оцветяване на кожата, втвърдяване на подкожната тъкан, венозни язви – неззадравяващи и непрекъснато увеличаващи размерите си рани, които са силно болезнени и не зарастват от стандартно лечение) (2,3,5) (http://www.vnus.com/images/leg_ulcer_lrg.jpg).
При лимфедем може да се наблюдава блед оток на крайника, който по-трудно се влияе от поставяне на високо или в хоризонтално положение. Често се наблюдават и кожни промени (http://www.mayoclinic.com/images/image_popup/r7_lymphedema.jpg) (4,5,6).
Необходимо е да се търси и информация за рискови фактори, които да са налице – тютюнопушене, високо кръвно налягане, прекарани инфаркти и/или инсулти, диабет, затлъстяване, алергии и др. Професионалните вредности също са важни – продължителното стоене в право или седнало положение, работа с вибриращи машини или на открито (измръзване), работа с отровни вещества (5).
Вторият компонент е ангилогичния статус.Той включва:
- Оглед и регистриране на наличието на част от посочените по-горе симптоми на съдовите заболявания.
- Изследване на мускулатурата на крайниците – оток или атрофия, наличие или отсъствие на активни и пасивни движения и техния обем, деформации.
- Изследване за наличие или отсъствие на пулс на големите артерии на човешкото тяло и крайниците чрез палпация (изследващият поставя пръстите си на определени места) и аускултация (търсене на звукови феномени със стетоскоп).
- Извършване на различни тестове за доказване или отхвърляне на съдово заболяване.
Пълноценните анамнеза и ангиологичен статус са в основата на поставянето на диагноза за съдово заболяване. При необходимост се назначават и инструментални изследвания, които описахме в публикацията „Инструментални изследвания при съдови заболявания” (http://drdpetkov.blogspot.com/2009/05/blog-post_11.html).
Ангиологичният статус и анамнеза задължително трябва да се извършват от съдов хирург, тъй като неправилната находка и грешната интерпретация от неспециалисти, могат да доведат до игнориране на важни симптоми или диагнози, които да създадат много проблеми в последващият лечебен процес и дори да застрашат живота на болния или жизнеността на крайниците.
Първият от тях е съдовата анамнеза. Тя включва въпроси, търсещи характерни за съдовите заболявания симптоми. За заболявания на артериалната система могат да подсказват: бледост, студенина и изтръпване в крайниците, мускулни схващания (крампи), усилваща се болка при ходене, принуждаваща пациентът да спира и да почива (claudicatio intermittens), засилващи се нощни болки най-често в пръстите и стъпалата, намаляване на окосмяването в периферните области на крайниците, гъбични инфекции по ноктите, незаздравяващи ранички на или между пръстите, почерняване и втвърдяване на определени участъци от кожата (некроза) (http://www.angiology.ch/grafiken/raucherbein.jpg) (1,5).
За заболявания на венозната система могат да говорят: изявени в различна степен повърхностни разширени вени (http://www.vnus.com/images/varicose_veins_lrg.jpg),
поява на умора и тежест в долните крайници в края на деня, оток в областта на подбедриците, който се редуцира при покой (http://www.activahealthcare.co.uk/images/conditions/cond_chronic_oedema.jpg),
синкаво – червеникаво (ливидно) оцветяване на кожата, трофични промени над вътрешната част на глезена (кафеникаво оцветяване на кожата, втвърдяване на подкожната тъкан, венозни язви – неззадравяващи и непрекъснато увеличаващи размерите си рани, които са силно болезнени и не зарастват от стандартно лечение) (2,3,5) (http://www.vnus.com/images/leg_ulcer_lrg.jpg).
При лимфедем може да се наблюдава блед оток на крайника, който по-трудно се влияе от поставяне на високо или в хоризонтално положение. Често се наблюдават и кожни промени (http://www.mayoclinic.com/images/image_popup/r7_lymphedema.jpg) (4,5,6).
Необходимо е да се търси и информация за рискови фактори, които да са налице – тютюнопушене, високо кръвно налягане, прекарани инфаркти и/или инсулти, диабет, затлъстяване, алергии и др. Професионалните вредности също са важни – продължителното стоене в право или седнало положение, работа с вибриращи машини или на открито (измръзване), работа с отровни вещества (5).
Вторият компонент е ангилогичния статус.Той включва:
- Оглед и регистриране на наличието на част от посочените по-горе симптоми на съдовите заболявания.
- Изследване на мускулатурата на крайниците – оток или атрофия, наличие или отсъствие на активни и пасивни движения и техния обем, деформации.
- Изследване за наличие или отсъствие на пулс на големите артерии на човешкото тяло и крайниците чрез палпация (изследващият поставя пръстите си на определени места) и аускултация (търсене на звукови феномени със стетоскоп).
- Извършване на различни тестове за доказване или отхвърляне на съдово заболяване.
Пълноценните анамнеза и ангиологичен статус са в основата на поставянето на диагноза за съдово заболяване. При необходимост се назначават и инструментални изследвания, които описахме в публикацията „Инструментални изследвания при съдови заболявания” (http://drdpetkov.blogspot.com/2009/05/blog-post_11.html).
Ангиологичният статус и анамнеза задължително трябва да се извършват от съдов хирург, тъй като неправилната находка и грешната интерпретация от неспециалисти, могат да доведат до игнориране на важни симптоми или диагнози, които да създадат много проблеми в последващият лечебен процес и дори да застрашат живота на болния или жизнеността на крайниците.
5.Андреев А, Д. Петков, В.Анастасов, Съдова консултация, В: „Съдови заболявания”, София, 1998
